On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~3 глава~

Г.Т.на Криси
Събудих се. Беше 6:30. Отидох до тоалетната и пак легнах. Въртях се 10 минути ама не можах да заспя. Мразя да става така. Пак станах, направих си сутрешните процедури. Стана ми скучно и реших да отида да събудя Йешим, така и така в 8 бяхме на закуска. Отидох до стаята и почуках на врата. Никой не ми отговори. Почуках по-силно. След малко се чу:
Йешим: НЯМА МЕ! БЯХ ИЗЯДЕНА ОТ БЯЛА МЕЧКА! МОЛЯ НЕ ТЪГУВАЙТЕ ЗА МЕН!
Криси: Йешим отваряй ми врата! Ще ти кажа как се случи снощи. Малееее.-разбира се блафирах. Нищо не се е случвало снощи, обаче знам че ще ми отвори ако и кажа това. Йешим ми отвори сънена. Беше с разрошена коса, почти затворила очи, с някъв анцунг и потник. Покани ме и пак легна.
Йешим: Казвай какво стана снощи сега. Ако искаш можеш да легнеш и ти.
Криси: Ставай ма, овца! Къде беше снощи. Дойдох да си приказваме и теб те нямаше. КАЗВАЙ! *разтръсках я*
Йешим: Нищо особенно не стана. Седях на покрива и едно момче дойде и се запознахме. После ме изпрати до стаята и това беше.
Криси: ЗНАЧИ СИ БИЛА С МОМЧЕ И КАЗВАШ, ЧЕ НИЩО НЕ Е СТАНАЛО,ТАКА ЛИ? МОМИЧЕ ТИ ДОБРЕ ЛИ СИ?
Йешим:Да. Да ти кажа ли как се казва? Мин Юнги!
Криси:ЗАПОЗНА СЕ С МИН ЮНГИ И КАЗВАШ"НИЩО ОСОБЕНО"
Йешим: Добре де. Не е изобщо нищо особенно ама не мога да му се нахвърля като хиена.
Криси:Искам да ме запознаеш с тях!
Йешим:Чакай ма! Аз още не ги познавам. Ще ви запозная спокойно.
Криси: Добре, сега ставай и се оправяй ще ходим на закуска.
Йешим стана и се оправи. Оправи си леглото и седна почнахме да си приказваме някви глупости пак. Погледнахме часа и беше 8:02.
Тръгнахме надолу. Седнахме на масата, на която бяха седнали Дияна и Ивайла. Закусвахме и си приказвахме. Йешим през цялото време си пишеше с някого. По някоето време някой и звънна.
Йешим: Ало.
Йешим: Ам нищо, закусваме.
Йешим:Добре.
Йешим: Добре.
Йешим: Колко часа?
Йешим: Добре. Дочуваме!
Край на разговора
Криси: Кой беше?
Йешим: Мениджъра.
Дияна: И какво каза?
Йешим: Каза, че след час една кола ще ни чака, и ще ходим на сцената, на която ще са утре наградите.
Ивайла: Да бе! Шегуваш се!
Йешим:Да Ивайла шегувам се.
Закусихме и се качихме по стаите.

Г.Т на Йешим
Качихме се горе, обаче Юнги продължава да ми пише. Казах му, че сигурно може да се видим след около 3 часа може би, защото ще ходим да репетираме. Той просто написа ок и чата приключи. След 40 минути слезнахме долу всички и се качихме в колата. Шофьора ни заведе на мястото. Влезнахме в сградата и едно момиче ни заведе до сцената. Каза че ще имаме само 1 час време за тренировка. А нашето изпълнение е 30 минути. Решихме че ще правим само най- главното. След 1 час бяхме изрепетирали вече 5 пъти и беше достатъчно. Изведнъж някой ме извика.
???: Йешииимм!- обърнах се и видя Юнги.
Йешим: Защо не каза, че и вие ще тренирате?
Юнги: Честно да ти кажа забравих. А да те запозная, това са момчетата. *обръща се към тях* Момчета, това е Йешим. Йешим това са Намджун, Джънгкук, Техьонг, Хосок, Сеокджин и Джимин.
Йешим: Приятно ми е да се запознаем. *обръщам се към момичетата* Това е Криси, Дияна и Ивайла.
Всички: Приятно ни е да се запознаем!- казаха всички. Джънгкук огледа от главата до петите Криси и я погледна лошо. Сякаш след малко ще я набие. Естествено на Криси и стана неудобно.
Джин: Недейте му обръща внимание*потупва го по врата* Не е изпил млякото си за това гледа лошо- погледна го строго Джин.
Юнги: Йешим, имаш ли планове за после?
Йешим: Нямам, защо?
Юнги: Добре, тогава искаш ли да излезем после.
Йешим: Може, обаче ако всички излезем заедно. Ако нямате против де.
Юнги: Добре тогава, до след 2 часа.
Джун: Елате направо в стая 416. Да решим какво да правим.
No Name: Добре.
Излезнахме от сградата и се качихме в колата.
Криси: Йешим.
Йешим: Да!
Криси: Може ли да дойдеш в моята стая за малко?
Йешим: Разбира се.

След 20 минути
Шофьорът ни остави пред хотела. Качихме се по стаите.

В стаята на Криси
Седнахме на леглото и Криси каза:
Криси: Джънгкук не ме ли гледаше лошо?
Йешим : Няма да си кривя душата, да гледаше те. Ама к'во ти пука? Нали казаха, че е така защото не си е изпил млякото?
Криси: Дано. * наведе глава*
Йешим: Значи 1. Недей навежда глава! 2. И да те гледа лошо да не ти пука! 3. Ако направи нещо ще го ступам, не се притеснявай.
Криси:Какво да облека?
Йешим: Момиче защо ще си сменяш дрехите? Добре си така.
Криси: Сигурна ли си?
Йешим: Абсолютно! А междудругото имаш ли нещо за ядене?
Криси: Пак ли си гладна?*засмя се*
Йешим: Въпроса е кога не съм гладна?
Криси: Бръкни в чекмеджето и си харесай нещо.
Веднага се нахвърлих на чекмеджето. Взех си чипс. Криси пусна някакъв филм и почнахме да гледаме.