On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~21 глава~

Г.Т. на Юнги

Събудих се от нещо хапещо ме по врата. Със сигурност не беше буболечка. Отворих очи и видях коса. Стана ми ясно кой е.
Юнги:Май на някой му се играе.-казах сънено.
Йешим:Много! Хайде на гоненица.
Юнги:Аз искам на друго.
Йешим:На какво?-рече учудена, а аз насреща просто се усмихвах мазно.-Гладна съм!
Юнги:Мога да ти предложа нещо бързо, приятно, топло.
Йешим:Ъм...такова..ъм...-започна да заеква.-Недей да се смееш. Аз наистина съм гладна.
Юнги:За това ли ме хапеше?!
Йешим:Това е друго.-каза смеейки се.
Юнги:Ставай да отиваме.
Йешим:Къде?-попита учудено.
Юнги:Как къде?! На закуска.
Йешим:Чакай да се преоблека.-стана и започна да си търси дрехи.-Имам идея.
Юнги:Каква?-погледнах я учудено.
Йешим:Харесай си нещо от моите дрехи, а аз ще харесам нещо от твоите. След това ще носим това, което е харесал другия. Накрая на деня аз ще дам на теб, това което хареса ти, а ти, което харесах аз. Съгласен ли си?-аз станах и отидох до нея. Започнах да търся. Харесах едно hoodie и й го подадох. Тя също беше харесала hoodie и ми го подаде. След като се преоблякох, хванах ръката й и слезнахме на закуска. Всички бяха седнали на една маса и ние седнах до тях.
Джун:Кога ще тръгваме?
Хосок:Трябва да сме напуснали стаите до 12:00ч.
Криси:Тогава 12ч. пред рецепцията.-закусихме и се качихме по стаите си.
Йешим:Любов! Любов!-започна да подскача наоколо.
Юнги:Кажи, любов.-тя се усмихна и ме прегърна.
Йешим:Може ли да поседим малко така? Като знам, че утре пак ще заминавате ми става тъжно.-рече натъжено. Развалих прегръдката и легнах на леглото. Повиках я с пръст и тя легна, оставяйки главата си на гърдите ми. Аз я галех по косата и тя ме прегръщаше. След известно време развали прегръдката.
Йешим:Помогни ми да събера багажа, после пак ще се гушкаме.-станах и набързо оправихме багажа. Тъй като беше 11:57ч., взехме нещата и слезнахме долу. Напуснахме хотела и се качихме в една от колите. Седнах на шофьорското място. Йешим до мен, а Хосок, Джун и Джимин отзад.

Skip time

Бяхме пред къщата. Такова щастие. Надуха ми главата. Не знаех, че Йешим е толкова приказлива. Имах чувството, че съм шофьор на автобус с деца, които отиват на екскурзия. Излезнах от колата и видях как Йешим гони, крещейки, Джимин.
Юнги:Любов, остави малкото дете да се гони сам. Ти ми трябваше.-Джимин и Йешим спряха.
Джимин:Аз ли?! Тя още ходи на училище! И за твое сведение съм по-висок от теб!- каза гордо.
Техьонг:Ти ли?! Теб трябва да те поливаме с някоя лейка, да вземеш случайно да пораснеш.-каза смеейки се.
Джимин:Ах, тиии!-Джимин почна да гони Техьонг. Аз хванах ръката на Йешим и се качихме в стаята й. Събрах останалата част от дрехите ми и ги сложих в куфара. Йешим беше седнала на леглото и гледаше тъжно към мен.
Юнги:Нали знаеш, че не отивам на война, а се прибирам?!
Йешим:Ама не искам да си тръгваш!- станах и я прегърнах. Тя започна да ме хапе по врата отново.
Юнги:Йешим, сигурна ли си, че си добре. Защо за Бога ме хапеш?!
Йешим:Не знам.-и в този момент влезе Джимин.
Джимин:Аз май ви прекъсвам... ЧАО!
Йешим:Глупости, кажи.
Джимин:Ще играем на нещо, ако искате елате.
Йешим:Идваме!- и Джимин излезе.
Юнги:Да си ме попитала мен, дали искам?
Йешим:Искаш, не искаш идваш с мен. Не приемем откази.-
Юнги:Какво да те правя, хайде!-тя започна да се скача наоколо и да ме целува. Влезнахме в хола и всички се бяха насъбрали на купчинка.
Криси:Ще играем на сардинки, искате ли и вие?
Юнги:Сардинки?
Хосок:Като криеницата е, само че тук един се крие всички го търсят. Това е като цяло.
Юнги: Кой ще се крие?
Джун:След камък, ножица и хартия ще разберем.