On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~6 глава~

Г.Т. на Йешим

Дияна не спираше да се усмихва. Не че не се усмихва принципно ама беше странна. Изведнъж Ивайла се обади.
Ивайла: К'во се хилиш ма? Плашиш ме.
Криси: Станало е нещо.
Дияна: Ами след като ми ,,оправиха" врата с Тае започнахме да си приказваме и....
Йешим: Не искам да слушам повече. Това е TMI.
Дияна: Глупости. Просто ми предложи и аз му приех.
Ивайла:Брак ли?
Криси: Аа стига!
Дияна: Да Ивайла, брак ми предложи, утре се женим.
Йешим:Значи сте заедно?
Дияна: Да!
Ивайла:Гледай ги как си намериха гаджета. Йешим и аз искам!
Йешим: Предложи на Джин, душа.
Ивайла: А да ма. Не, Джинджър да ми предложи.
Йешим, Криси, Дияна:Джинджър ли?
Ивайла:Имах предвид Джин.- изведнъж колата спря. Бяхме пред сградата. Слезнахме. Няколко мъже с камери ни снимаха и влезнахме вътре. Една любезна жена ни заведе до местата, на които ще седим и каза, че след представлението на Ikon трябва да отидем в съблекалните, за да се преоблечем и след Blackpink сме ние. Кимнахме и жената си тръгна. След малко дойдоха и момчетата. Седнаха малко по-далеч от нас. Изведнъж светлините угаснаха. Един мъж обяви, че наградите започват и представи първата група. След няколко часа излезнаха и Ikon. Ей тука вече почна да ми става топло. Имах чувството, че черни води се стичат над мен. Притесних се. Криси забеляза, че се притеснявам.
Криси: Принципно аз съм тази, която се притеснява,но.... еби му майката. К'вото стане, стане.-аз се усмихнах. Представлението свърши. Тръгнахме към съблекалните, оправихме се и след 5 минути казаха името ни. Вече наистина се притеснявам. Излезнахме на сцената. Всичко беше тъмно. Започна танца или по-скоро танците. Дойде частта, на която рапирам. Слава на бога, че помнех текста. Очите ме търсеха Юнги. Даже не знам защо. Мисля че се влюбвам в него. Представлението ни свърши. Чувах силните аплодисменти. Притеснението изведнъж изчезна. Очите ми все още търсеха Юнги. Поклонихме се и слезнахме. Влязохме в съблекалнята. Персонала ни поздрави. Ние благодарихме, преоблякохме се и седнахме на местата си. След около 2 часа излезнаха и момчетата. Гледах в захлас представлението им.
Ивайла: Йешим, предлагам да спреш да зяпаш Юнги.
Йешим: Не го зяпам.
Ивайла:Сигурна ли си? Ти го следиш.
Йешим:Добре де. Остави ме да си го позяпам.-казах и изведнъж погледите ни се засякоха. Той ми се усмихна. Какво си въобразявам. Той няма да поиска да сме нищо друго освен приятели. Стана ми тъпо.
Дойде ред да обявят победителите на различните категории. Аз бях забляна нанякъде, въобще не слушах какво казват. Изведнъж се чу No Name. Погледнах към останалите. Бяха ни обявили за най-добрия танц. Качихме се на сцената. Взехме наградата, благодарихме и седнахме пак. След малко се чу BTS. Погледнах към сцената и бяха ги обявили за най-добрата мъжка група. Радвах се за тях. Заслужаваха го. Пак се чу No Name. Ако до преди малко успях да си сдържа сълзите, сега не можех. Обявиха ни за най-добрата женска група. Започнах да плача всякаш ме колят. Не че всички не плачехме де. Принципно на микрофона трябваше да говори Криси като лидер на групата, обаче не успя. Точно в този момент емоциите избиваха. Взех микрофона и започнах да дрънкам всичко, което ми дойде на ум в този момент. Накрая благодарих, поклонихме се и седнахме. Другите все още плачеха, аз бях спряла. Имах намерение да плача после.
Йешим: Еее, прилигавихте се. Аз за к'во се мъчех толкова време да правя тия шедьоври по лицата ви. Малко респект, малко уважение.- погледнах самодоволно.
Дияна: Я ела тук, недей се прави на недостъпна.- задърпа ме към тях. Гушнахме се. След 30минути всичко свърши. Качихме се в колата и тръгнахме към хотела. Мисля че шофьорът оглоша. Пеехме през целият път с пълно гърло. Ако на песните си пеехме хубаво, точно този момент бяхме като гарвани. Колата спря. Излезнахме и се качихме по стаите си. Бяхме решили, че утре ще го отпразнуваме. Влезнах в стаята си. Свалих си роклята, макар че не исках. Сложих си пижамата и легнах. Бях се унесла. Изведнъж се почука на врата. Отворих и беше Юнги.
Юнги:Йешим,първо да кажа честито, имахте много добра хореография, знам че е късно, обаче нали учиш за техник?
Йешим: Не е техник, но разбрах какво искаш да кажеш.
Юнги: Може ли да дойдеш да ми погледнеш лаптопа?
Йешим: Чакай, идвам.-взех си ключа и излезнах.
Влезнахме в стаята.
Йешим:Къде е лаптопа?
Юнги:Върху масата е.- седнах на стола. Беше блокирал. Написах няколко кода и беше готов.
Йешим: Готово!- усмихнах се и се обърнах към него. Лицата ни бяха на милиметри един от друг. Можех да потъна в очите му. Имаше толкова сладко носле. Беше перфектен. Изведнъж излязох от транса.
Йешим: Аз ще тръгвам.-станах и се запътих към вратата.
Юнги:Йешим!-обърнах се към него.
Йешим:Да!
Юнги:Утре ще се видим ли?
Йешим:Юнги, недей ми задава отговори. Разбира се, че ще се видим.
Юнги:Добре тогава, до утре.
Йешим: Лека.
Тръгнах към стаята си и заспах.

••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
Знам, че досега не съм писала нищо от автора,но.... Сега пиша. Тъй като искам самата история да е като книга по-рядко ще се включвам.  Бих била щастлива, ако изкажете мнението си за главите до сега. Приемам всякакви критики. Все още обмислям кога ще качвам. За сега е вторник и събота ще се дните.

Надявам се главата да Ви хареса. До събота!