On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~17 глава~

Г.Т. на Криси

Събудих се до любимия. Какво щастие. Беше толкова сладък, спокоен. Бих останала завинаги с него, но не можех. Вкъщи има 10 зверчета, които чакат закуска. Станах от леглото и слезнах в кухнята. Йешим и Сарп отиваха на разходка. Направих си кафе и поразгледах социалните мрежи. Нищо интересно. Свърших с кафето и Ивайла и Дияна дойдоха. Започнахме да правим закуската. Йешим се прибра и директно се качи да се оправи. В 7:00 всички бяха на масата. Куки поиска да го нахраня. Нахраних го и закарах Йешим на училище. След като си дойдох решихме, че ще подредим наоколо.
Криси:Хайде да оправим наоколо. Вкъщи е като кочина.
Дияна:Искате ли да се разделим на отбори.
Джин:Аз ще съм с Ивчето, Джун, Джимин.
Криси:Тогава аз, Юнги и Куки сме в отбор.
Джънгкук:(фалшива кашлица)Аз не съм съгласен. Искам да си само с мен в отбор.
Криси:Зайо, ще чистим. Има ли значение с кого ще сме в отбор?-и той се нацупи. Отидох и започнах да целувам цялото му личице. След като ми се отсърди, пооправихме наоколо.

Г.Т. на Юнги

След като изчистихме наоколо се качих в стаята на Йешим. Легнах на леглото и смятах да поспя, но Сарп не мислеше така. Качи се на леглото и започна да ми облизва лицето. Аз седнах и започнах да го галя. Взех си телефона, снимах се с макия и пратих снимката на Йешим. Изведнъж кучето стана и ме задърпа към вратата. Погледнах колко е часът, имаше 5 минути да свърши часът й. Веднага взех ключовете и се качих в колата. До 10 минути бях пред училището на Йешим.

Г.Т. на Йешим

Имах физическо и госпожата ни пусна 5 минути по-късно. Реших, че няма да се преоблека. Взех си раницата и Ана тръгнахме към паркинга. Съвсем бях забравила, че ще ме вземе Юнги от училище и с Анелия крещяхме по пътя подавайки си една бутилка с прясно мляко. Със сигурност изглеждахме като пияници. Както си вървяхме видях как Юнги седи облегнат на колата и ме гледа стреснато. Хвана ме срам и спрях с простотията си. Отидох до него и го прегърнах. Той все още гледаше стреснато.
Юнги:Любов, сигурна ли си, че си добре?!
Йешим:Абсолютно.-казах гордо, а Ана се смееше.
Юнги:Дано.-каза несигурно.
Йешим:Ще тръгваме ли?-попитах аз и той кимна. Качихме се в колата и се прибрахме. Качих се в стаята си и се преоблякох. Слезнах и седнах до останалите и започнахме да си говорим.
Йешим:И кога ще е сватбата, Криси?
Криси:Смятаме да я направим лятото.
Дияна:Горе долу, коя дата?
Криси:Към края на Юни.
Ивайла:А документите дадохте ли?
Джънгкук:Какви документи?-попита зачудено.
Дияна:Като ще сключвате брак, трябва да се попълнят документи, да се запази дата, да се реши мястото къде ще е. Какво ли още не.
Джънгкук:Криси, ставай!-той я задърпа.
Криси:Чакай малко, зайо! Да се оправим.-рече тя и се качи в стаята си. След малко ме повика. Качих се и влезнах.
Криси:Йешим, дойде времето, в което трябва да си направиш приятелските си задължения. Искам ти и Юнги да сте ни кумове!-каза весела тя.
Йешим:Аз това чакам да кажеш. Значи и ние идваме с вас.-тя кимна и се прегърнахме. Оправихме се набързо и тръгнахме към общината. Оправихме всичко и Джънгкук започна да мрънка, че иска да изберем и мястото на сватбата. Започнахме да обикаляме из града, обаче не харесаха никъде. Решихме, че ще обиколим и околността. Накрая харесаха един хотел. Резервираха го целия и тръгнахме към вкъщи.
Йешим:Представете си след 10 години. Имате 2 деца, щастливо женени сте. Ще си спомняте деня на сватбата и ще разказвате простотиите, които направихме на децата си.
Криси:Нашите деца ще си играят с вашите. Ще са неразделни.
Юнги:Аз искам едно дете и да е мъжко, за да стане велик като баща си!- каза гордо.
Йешим:Ти може и да искаш едно, обаче аз искам 3.
Юнги:Не са множко малко. Хайде да ги направим на 2.
Йешим:Значи си съгласен!
Юнги:Да!
Джънгкук:Не мислите ли, че ви е рано за деца?
Криси:Остави децата да си мечтаят. Ела да си мечтаем ние-каза тя и се засмяхме. През целият път мечтаехме. Неусетно бяхме пред вкъщи. Бях се изморила от обикалянето и влезнах да си взема душ. Изведнъж някой се опита да влезе.
Юнги:Защо си заключила? Исках да се къпем заедно.
Йешим:Друг път заедно. Вече е късно.
Юнги:Ако ми отключиш няма да е.
Йешим:Юнгиии!
Юнги:Аз слизам долу и да знаеш, че ти се сърдя.
Йешим:Мо..-врата се затвори. Стана ми гадно и реших, че ще му позволя. Сложих си халата и го извиках, но той не ми отговори. Излезнах на коридора и пак му викнах и отново не получих отговор. Накрая просто слезнах, за да го извикам уж да ми помогне да стигна до горния рафт на шкафа.
Йешим:Юнги!-той се обърна и се затича до мен.
Юнги:Защо не ме извика и дойде в този вид?
Йешим:Не те повиках ли?! Аз те викам от 10 минути вече.-той ме вдигна и ме занесе в стаята ми. Остави ме на леглото и си скръсти ръцете пред гърдите.-Още сърдиш ли ми се?
Юнги:Сега ти се сърдя повече!- каза ядосано.
Йешим:Аз те виках, за да влезеш да се изкъпеш с мен, но си пропусна шанса.-вдигнах рамене и си взех пижамата.
Юнги:Не е късно.-рече и ме погледна мазно.
Йешим:Напротив!-казах аз и се затичах към банята. Заключих врата и се преоблякох. След малко излезнах и Юнги нападна врата ми. Аз оувих краката си около кръста му и той ни заведе до леглото. Остави ме и продължи с работата си. След като беше готов, вдигна главата си и се усмихна. Легна на леглото, а аз бях оставена на сухо.
Йешим:Това ли беше?
Юнги:Ако беше ме пуснал да вляза щеше да има повече, но за сега е това.-каза самодоволно.
Йешим:Ама аз искам още!-нацупих се.
Юнги:Някой друг път.
Йешим:Добре!-казах сърдита, легнах до него и му обърнах гръб.
Юнги:Недей да се сърдиш, де! Обещавам другия път повече.-прегърна ме и аз се обърнах към него.
Йешим:Наистина?-той кимна и аз се сгуших в него. Така и заспахме.

-----------------------------------------------------------
Знам, че тази глава стана малко тъпичка ама какво да се прави. Продуктивността ми се изчерпа. Както и да е. Харесва ли Ви книгата? Имате ли някакви забележки? Бих искала да чуя и Вашето мнение.
За сега е това. До четвъртък!❤