~10 глава~

297 28 7
                                    

Г.Т. на Йешим

Епизода свърши. Пуснах следващия, обаче Юнги ме попита нещо:
Юнги:Не разбрах защо са се разделили и защо тя не го иска.-погледна ме въпросително.
Йешим:Значи тя беше наета от лелята на главния герой за пари. И уговорката беше, че тя след сватбата ще си тръгне, но тя се влюби в него и за да остане с него плати 200 000 лири, които беше дала лелята. Тоест може да прави каквото си иска. Ама на сватбата преди да се оженят тя каза, че всичко е било започнало с лъжа. И той замина за Италия и я остави на сватбата. Сега тя е наранена и не го иска. Това е горе долу.
Юнги:Тъжно. Ще се съберат ли?
Йешим:Юнги, разбира се, че ще се съберат, това е филм.-той се усмихна и пусна следващия епизод. Изведнъж телефона ми звънна. Беше класа ми. Много се разбирах с тях, затова често си говорехме.

Разговора

Йешим:Какво става, пандишпанчета?
Радо:Ооо муце, много съм добре. Как е в Токио.
Йешим:Много добре,Ради.
Анелия:Какво става, кучкиии?
Антония:Ще ви скъсам, ей!
Мина:Айде, отиде ми девствеността!
Мелиса:Антонийоооо, ще те скъсам аз тебе!
Миша:К'во става тук?!
Йешим:Аз ако знаех.
Анелия:Малее Галине, да знаеш ко стана миналата вечер.
Радо:Разказвай, Анооо.
Анелия:Значи събрахме се в Тонка. Дария курвентията почна да се прави на интересна, така и така съм и набрала и почнах да се заяждам с нея. Накрая и раздърпах косата и тя си тръгна разревана.
Йешим:Значи няколко дена ме няма и вече има сиири.
Ради:Малее така се смях. Всичко съм записал. Ще ги го пратя.
Мина:Бравооо, Радииии!
Миша:Радостине, като папарак си.
Радо:Моля ти се жрице. Няма такива неща.
Йешим:Котарачета, аз ще затварям, че имам работа.
Мелиса:Анаааа, с кого ма?
Йешим:С леглото. Ще се натискаме.
Мина:Ааа, добре. Ние да не те прекъсваме. Чао, муце!
Йешим:Чао, кучки!

Край на разговора

Юнги:Имаш много странен клас.
Йешим:Знам. Да пускам ли да гледаме.
Юнги:Да!-пуснах епизода. След час, обаче огладнях. Погледнах на телефона и беше 6:56.
Йешим:Гладна съм, няма ли да слизаме да вечеряме?
Юнги:Няма.-каза сериозно.
Йешим:Ама...
Юнги:Ще викнем рум сервиз. Няма да слизаш така долу.
Йешим:Ама на мен нищо ми няма.-погледнах го зачудено.
Юнги:Да бе, нищо ти няма. Кървиш. Няма да мърдаш от леглото! Решено е.
Йешим:Юнги, аз тренирам докато съм цикъл. А и аз няма да правя нищо. Само ще вървя до долу и ще седна толкова.
Юнги:Казах, че не може.
Йешим:Поне ще ме оставиш ли сама да си харесам храната?
Юнги:Това може.-стана и ми донесе малкото меню, което беше оставено в стаята. Харесах си нещо и Юнги поръча. След 10 минути рум сервиза дойде и ни остави храната. С Юнги вечеряхме и после пак седнахме да гледаме сериала. След 30 минути станах за да ида до тоалетната.
Юнги:Ти на къде?
Йешим:Юнги, недей ми приказва като Мутафчийски, отивам до тоалетната.
Юнги:А, добре.-влезнах и след малко излезнах. Седнах пак на мястото си.
Йешим:Ти няма ли да ходиш при другите?
Юнги:Гониш ли ме?
Йешим:Не, просто ми стана любопитно, защо седиш с мен все още. Смисъл, сигурна съм, че при тях е по-забавно.
Юнги:Ами ако на мен ми е по-забавно с теб?
Йешим:Наистина ли?-погледнах го радостна. Той ми очищипа бузата и продължихме да гледаме. Пуснах и следващия епизод. На Юнги почна да му се доспива. Подпря главата си на рамото ми.
Йешим:Да не заспиш?
Юнги:Няма.
Йешим:Сигурен ли си?
Юнги:Абсолютно.-след 10 минути заспа. Махнах лаптопа, покрих го и аз легнах до него.

На сутринта

Събудих се, усещах как топлия дъх на Юнги се удря във врата ми. Беше ме прегърнал. Станах без да го будя, обаче ми се налагаше, защото трябва да слизаме на закуска. Чудех се как. Изведнъж се сетих, как една жена събуди съпруга си като го излъга, че ражда. Реших да пробвам. Ние не ходим, обаче исках да видя реакцията му.
Йешим:Юнгиии, ставай! Бебето идва!... Юнги чуваш ли ме? Раждам!-започнах да викам и да се вайкам. Юнги стана бързо, а аз се бях подпряла на стената и се смеех. Той започна да си търси обувките. След малко се усети.
Юнги:Ама ти не си бременна!-аз не можех да кажа нищо, защото бях заета да се смея.-Много ти е смешно май!-погледна ме лошо
Йешим:Недей ме гледа така!
Юнги:Значи ти можеш да ме плашиш, че раждаш, обаче аз не мога да те гледам лошо, така ли?
Йешим:Ей, как позна сам.-стана и дойде до мен.
Юнги:Знаеш ли колко си сладка като си ядосана?
Йешим:Това пък за първи път го чувам. Принципно плаша хората, а ти ми казваш, че съм сладка.
Юнги:На мен ми харесва.
Йешим:Може ли да те попитам нещо?
Юнги:Кажи.
Йешим:Не мислиш ли, че ти стана навик да спиш в леглото ми?
Юнги:Оплакваш ли се?
Йешим:Не ама да беше казал по от рано, няма смисъл да плащаме за 2 стаи.-изведнъж на врата се почука. Отидох и я отворих. Беше Криси.
Криси:Имаш ли превръзки?
Йешим:Освен тези, които ми даде нямам.
Криси:Добре. Тогава ще ти взема от супермаркета. Ще ходим след малко.-аз кимнах и Криси тръгна.
Юнги:Ние какво ще правим?
Йешим:Хайде да отидем на закуска!
Юнги:Преоблечи се и да тръгваме.
Йешим:Какво ми има на дрехите?
Юнги:По пижами ли ще слизаш?-погледна ме въпросително.
Йешим:Защо не?
Юнги:Щом искаш.-слезнахме и закусихме. Качих се в стаята си. Влезнах в банята да си правя сутрешните процедури. Изведнъж някой почука на вратата...

On The Way to Love//M.YG     [ЗАВЪРШЕНА]Donde viven las historias. Descúbrelo ahora