On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~12 глава~

Г.Т. на Юнги

Събудих се, бях сам в стаята. Искаше ми се да се събудя пак до Йешим. Беше 6:30. Направих си кафе и излезнах на терасата. Реших, че ще й призная какво чуствам. Ама как? Тя е шантава малко, ако не ме изпитва, това което аз изпитвам към нея? Какво ще стане? Замислих се, ако пък ме харесва? Ще говоря с нея. Влезнах вътре. Погледнах колко е часът. Беше 7:13. Писах на Йешим, дали можем да поговорим, но не ми отговори. Явно спеше. Влезнах в банята. Направих си сутрешните процедури. Преоблякох се и слезнах в ресторанта. Момчетата бяха долу, освен Техьонг. След малко се появи с Дияна. И двамата бяха супер усмихнати. От къде толкова енергия от сутринта не знам. След 10 минути влезнаха Криси, Ивайла и Йешим. Закусвахме и си говорехме.
Джун:В колко ви е полета?
Криси:Мисля че е полунощ. Кога е вашия?
Кук: 23:30.
Йешим:Значи ще ходим заедно.
Ивайла:Не искам да си тръгвам.
Дияна:Никой не иска ама се налага.
Хосок: Ако това ще ви накара да се усмихнете, може и да дойдем да видим как е живота в България. Нали така се казваше държавата?
Криси:Да.-продължихме да закусвахме. Изчаках Йешим, за да говорим.
Йешим: Аз отивам да си оправя багажа. Някой ще се качва ли? Не ми се ходи сама.
Юнги:Аз ще се качвам.
Йешим:Ставай тогава.-станахме и тръгнахме. Качихме се в асансьора.
Юнги:Може ли да поговорим?
Йешим:Разбира се.-усмихна ми се.
Юнги:Кога ще можеш?
Йешим:Ако нямаш против след като си оправя багажа, че напоследък съм много разсеяна и ще взема да забравя нещо.
Юнги:Като си готова ми пиши.-тя кимна.

След 1 час

Седях на леглото си гледах клип. Убивах време. Изведнъж Йешим ми писа. Помоли ме да й пратя снимките от асансьора. Пратих й ги. Каза, че след 30 минути ще е готова. Започнах да обмислям какво да кажа. След малко Йешим ми писа, че е готова. Взех си ключовете и отидох до стаята й. Почуках.
Йешим:Влез!- отворих врата и влезнах.-Може ли да дадеш телефона си?
Юнги:Нали ти го казах?
Йешим:Не номера, телефона.
Юнги:Защо ти е?
Йешим:Ще разбереш.-дадох си телефона след малко ми го върна и показа тапета си. Беше сложил снимката ни.
Йешим:Харесва ли ти?
Юнги: Да!-тя се усмихна.-Може ли да поговорим сега?
Йешим:Да!
Юнги:Значи от-
Някой почука на вратата.
Йешим:Задръж си мисълта.-тя отвори вратата и беше Джимин.
Джимин:Мога ли да се скрия тук?
Йешим:Да, влезни.-Джимин влезна. Седна на стола и аз нямаше как да й кажа какво изпитвам. Сега ли намери да дойде? Йешим го попита от кого се крие и той каза, че Дияна и Техьонг го гонят. Започнахме да си ,,приказваме". Стана ясно, че няма да можем сега и затова станах.
Юнги:Аз ще тръгвам. Трябва да си оправя багажа.
Йешим:Нали щяхме да говорим?
Юнги:Можем и по-късно. Разговора не бяга.
Йешим:Добре, когато си готов ме викни.-аз кимнах и излязох. Отидох в стаята си, оправих си багажа и легнах на леглото. Беше ми тъпо, че не можах да й кажа. Мислейки съм заспал.

Г.Т. на Йешим

Джимин си тръгна и на мен ми стана скучно. Реших, че ще отида при Криси да я поразпитам какво е станало снощи. Тръгнах към стаята й. Почуках на вратата. След малко ми отвори.
Йешим:Нали не прекъсвам нещо?
Криси:Не, влизай.-аз влезнах и седнах на леглото.
Йешим:Какво стана вчера? Как си прекарахте? Къде ходихте? Искам подробен отговор на всичко.
На дълго и на широко ми разказа всичко. Били са в парка, в който бяхме четвъртък. После са отишли в един ресторант, прибрали са се и Кук е останал при нея.
Йешим:Няма ли нещо така... по-забавно?
Криси:Няма!- каза бутайки главата ми.-Вие какво правихте?
Йешим:Излезнахме, поразходихме се, вечеряхме в един ресторант, дойдоха едни момичета да се снимаме. После по пътя за хотела се снимахме и така.
Криси:Само това?
Йешим:Да!
Криси:Юнги не ти ли предложи?
Йешим:Не, обаче днес искаше да говорим.
Криси:За?-повдигнах рамене-Момиче, може да ти предложи! Какво седиш тук?! Ставай и отивай при Юнги!
Йешим:Ами ако ми предложи?-погледнах я развълнувана.
Криси:Ще му приемеш и сте заедно.-започнах да се хиля като идиот. Тя ме задърпа към вратата в знак да отида при него. Отворих врата намигнах й и излезнах. Отидох до стаята му и почуках на вратата. Никой не ми отговори. Почуках пак и останах без отговор. Реших да вляза. Вратата беше отключена. Видях Юнги, който спеше. Беше толкова спокоен. Загледах се. Изведнъж се размърда.
Йешим:Влезнах, защото се притесних тъй като не отвори.
Юнги:Заспал съм.-каза сънено.-На теб не ти ли се спи?
Йешим:Ако заспя сега, няма да мога довечера.
Юнги:Още по-добре. *погледна ме перверзно*
Йешим:Перверзник, ще сме в различни самолети. Как смяташ, че се случват нещата? С телепатия?
Юнги:Ами преди полета? Имаме още много време.
Йешим:Юнги!!!
Юнги:Добре, добре спирам. Сега да си довърша какво щях да казвам.-някой влезе с гръм и трясък.
Джин: Трябва да говорим, спешно.
Юнги:Сега ли?
Джин:Спешно е.
Йешим:Аз ще ви оставя.-казах тъжно и излезнах.

Skip time

Бяхме на летището. Оставаха 10 минути до полета на момчетата. С Юнги цял ден ни прекъсваха. Не можа да каже, това което искаше. Момичетата се сбогуваха. Аз прегърнах Юнги и той тръгна към самолета заедно с останалите.
Йешим:Юнги!-той се обърна и аз се затичах към него. Пак го прегърнах.-Ще ми липсваш!-прошепнах му.
Джун:Юнги, хайде.- Юнги ме целуна по бузата и тръгна. Очите ми се насълзиха. Видях как самолета тръгна. Започна да ми липсва.
След 30мин. тръгнахме и ние.

-----------------------------------------------------------
Здравейте! Благодаря за всеки vote и коментар, за мен значи много. А относно съдържанието на книгата... знам, че не се случило кой знае какво, но обещавам, че до 2 глави ще се случи. Мисля, че е само това и затова чао от мен за сега и до събота!❤