On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~15 глава~

На сутринта
Г.Т. на Йешим

Събудих се от скимтенето на Сарп. Искаше разходка, но на мен не ми се ставаше. Харесваше ми в прегръдките на Юнги. Но все пак станах. Не исках кучето ми да се стиска. Взех си якето и тихо мълком излезнах. Поразходих го из квартала и се прибрах. Качих се при Юнги и легнах.

Г.Т. на Юнги

Събудих се. Видях, че беше станало 9:40. Йешим спеше до мен, а малкото й приятелче гризеше играчката си на леглото. Не исках да я будя, но не можехме да прекараме целият ден като спим. Реших, че ще я събудя.
Юнги:Йешим, ставай вече. Почти десет е.
Йешим:Още малко!-измънка, покривайки се през глава.
Юнги:Ама само 5 минути!-тя се сгуши в мен. След малко стана.
Йешим:Оффф, не може ли да спя цял ден?-и в този момент Криси влезна с гръм и трясък.
Криси:Хайде сладури, ставайте! Долу ви чака закуска.-каза тя и излезна.
Йешим:Ооо мъчение!-издиша тя.
Юнги:Аз няма ли да получа целувка?-попитах аз.
Йешим:Значи целувка искаш.-каза весело, седна в скута ми и ме целуна.-Хайде от мен да мине още една.-*целувка* Понече се да стане, но аз я спрях и я целунах, обаче този път за по-дълго. Целувката беше опияняваща и в същото време и нежна. Аз отхапах долната й устна и се отделихме. Стана и застана пред гардероба. Дълго мислеше какво да облече, обаче не си избра нищо. Аз станах от леглото, прегърнах я отзад и си сложих главата на дясното й рамо.
Юнги:Искаш ли да ти помогна?
Йешим:Да!
Юнги:А имам ли право да избирам нещо и от моите дрехи?-попитах аз игриво.
Йешим:Значи искаш да нося твоите дрехи? Разбирам!- засмя се тя. Посочих една моя бяла тениска и черни дънки. Тя ги взе и ги хвърли на леглото. Обърна се към мен и си сложи ръцете на врата ми.
Йешим:Много те обичкам!- каза и потърка носовете ни. После развали прегръдката, взе си дрехите и влезна в банята да се преоблече. Реших, че ще се облека като нея, затова взех бяла тениска и черни дънки и се преоблякох. Тя излезна от банята, оправи леглото и слезнахме. Всички бяха на масата и ни чакаха за да закусим заедно.

Г.Т. на Йешим

Седнахме и започнахме да закусвахме. Обаче моят чай свърши и станах да си сложа още.
Йешим:Някой да иска нещо от кухнята?
Джънгкук:Ще дойда с теб да си налея още чай.-каза той и тръгнахме към кухнята. Наливах в чашите топлата напитка в пълна тишина.
Джънгкук:Йешим, искам да ми помогнеш.-каза тихичко.
Йешим:За?
Джънгкук:Искам да направя изненада на Криси. Ще ти пратя горе долу как искам да изглежда обстановката. От теб се изисква да хванеш под ръка Юнги хьонг и да оправите мястото. Избери ти къде ще е, защото не знам нищо за тук.
Йешим:Ама аз съм наказана, как ще изляза от нас?
Джънгкук:И това съм го измислил. Сега ще кажа, че искаме с момчетата да разгледаме града. И тъй като си наказана ще останеш тук с Шуга. И след като излезем отивате, купувате каквото купувате и оправяте мястото. Съгласна ли си?-попита плахо.
Йешим:Разбира се, че съм съгласна. Щом е за нея.-взехме чашите и седнахме на местата си.
Криси:Защо се забавихте толкова?
Йешим:Излязах по плота чая. Знаеш че съм саката.-всички се засмяха и продължихме да закусваме. По едно време Джънгкук задейства плана.
Джънгкук:С момчетата искаме да разгледаме наоколо. Може ли след закуската да ни разведете?
Криси:Аз съм съгласна.
Юнги:Ами Йешим?!-аз го ударих леко по крака в знак да млъкне. Той прекара пръстите си по бедрото ми, но го спрях.
Криси:Йешим ще си седи вкъщи. Да му е мислила преди да действа.-каза сериозно.
Юнги:Тогава аз няма да идвам.
Джимин:Готови ли сте?-всички кимнаха. Качиха се по стаите си, оправиха се и излязоха.
Йешим:Юнги, ставай!-казах аз търсейки ключовете за колата.
Юнги:Любов, нали знаеш, че си наказана?
Йешим:Ставай, имаме работа.-намерих ключа и го задърпах навън. Качихме се и тръгнахме по магазините. Купихме лампички, бял шифон, няколко метални тръби. А Юнги още не схващаше какво правим.
Юнги:Йешим, ще кажеш ли защо купуваме тези неща?-попита раздразнен.
Йешим:Правим изненада на Криси от името на Кук.
Юнги:Защо ние?
Йешим:1. Защото тя е най-добрата ми приятелка. 2. Знам какво харесва. 3. Ако ти беше помолил Джънгкук? Не мисля, че щеше да ти откаже.-той не каза нищо. Прибрахме се.
Йешим:Любов, ще ми помогнеш ли с нещата за кошницата?
Юнги:Идвам!- дойде, прегърна ме отзад и ме целуна по врата.
Йешим:Не мисля че така ми помагаш?
Юнги:Морална подкрепа!
Йешим:Какво ще кажеш моралната подкрепа да я оставим за по-късно?-той се нацупи и започна да прави сандвичите.-Сърдиш ли ми се?-не ми отговори.-Любооов, сърдиш ли ми се?
Юнги:Може и да се отсърдя ако ме целунеш тук.-показа бузата си. *целувка*-И тук!-посочи устните си.
Йешим:Голямо си бебе!-разсмях се аз и го целунах. Той се заигра с езика ми. Целувката беше нежна и пълна с любов, обаче се отделихме. Потъркахме носовете си.-Още имаме да сглобяваме шатра. Тръгвай!-започнах да бягам из вкъщи. Взех кошницата и се качихме в колата. Отидохме на една поляна извън града. Започнахме да сглобяваме импровизираната шатра. След като всичко беше готово мястото изглеждаше така:

Изпратих на Джънгкук мястото и се скрихме. След около 15 минути двамата дойдоха.
Йешим:Хайде да тръгваме. Оттук нататък е тяхна работа вече какво ще правят.-той хвана ръката ми, като преплете пръстите ни и се прибрахме.

Г.Т. на Джънгкук

Йешим ми прати къде се намира мястото. Започнах да пришпорвам останалите да се прибираме, защото уж съм се изморил. Накрая се съгласиха и се качихме в колите. Тъй като карах аз, оставих останалите къщата на момичетата. Криси посегна към вратата да излиза, но аз я спрях. Казах й, че имам изненада. Завързах й очите и тръгнахме към мястото. Бях приятно изненадан като видях какво са направили. Развързах й очите и тя беше много изненадана.
Криси:Много ми харесва!- каза тя и скочи на врата ми, уви си краката около кръста ми и аз я поведох към шатрата. Оставих я на една от възглавниците. Взех кошницата и изкарах нещата. Имаше бутилка червено вино, две чаши, сандвичи и много плодове. Налях в чашите виното и подадох едната.
Криси:Може ли да попитам нещо?
Джънгкук:Да, кажи.
Криси:Кога успя да направиш всичко това?-попита учудено тя.
Джънгкук:Всъщност всичко това е творение на Йешим и на Юнги хьонг.-и тя изгледа учудено.-Не ти ли харесва?
Криси:Напротив, даже много ми харесва.-каза тя и ме целуна. Целувката беше нежна, изпълнена с много любов и опияняваща. Заиграх се с езика й. Отделихме се поради недостиг на въздух. Започнахме да си говорим и вечеряме. Отдавна беше се стъмнило. Погледнах колко беше часа и беше 1:27. Мисля че беше точния момент да направя истинската изненада.
Джънгкук:(поех си дъх) Криси, около теб се чуствам много щастлив. Много ми харесва да се събуждам до теб, да заспивам до теб, ти да си причина за усмивката ми и аз на твоята. Ти взе сърцето ми, би ли поискала да вземеш и фамилията ми?-казах аз приклекнал пред нея. Очите й се напълниха със сълзи.
Криси:Да! ДА! ДА!- каза тя плачейки. Аз я прегърнах и целунах. След това й сложих пръстена. Тя не спираше да го гледа. Легнахме на тревата, като тя остави главата си на гърдите ми. Така сме заспали.

Междувременно при другите

Бяха седнали на тревата и гледахa филм. Йешим беше се сгушила в Юнги, Дияна беше седнала в скута на Техьонг, а Ивайла беше си заровила главата в гърдите на Джин. Дойде пак страшна сцена и Ивайла се разписка.
Йешим:Не ме страх от филма, отколкото от Ивайла.
Ивайла:Стига ма, страх ме е.-след около 30 минути филма свърши. Йешим беше заспала. Юнги я взе на ръце и занесе в стаята й. Преоблече я и заспаха.