On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~22 глава~

...в който светът ми се преобърна.

След 4 месеца
Г.Т на Йешим

Седях и гледах тавана. Любимото ми занимание последните месеци. Повечето пъти плача. Залъгвам всички, че съм добре, че съм го превъзмогнала, но мисля че не ми се получава.

-----------------------------------------------------------

Ретроспекция

Карах последния час. По някоето време ми писа приятел. Не бяхме се виждала повече от година. Предложи да излезем да се видим след училище и аз приех. Писах на Криси, че ще прибера по-късно. След часа момчето ме чакаше пред училище. Седнахме на кафе и започнахме да си говорим. (Не се случи това, което си мислите) Разказа ми за приятелката си. Бях щастлива за него. След около 2 часа станахме и той ме закара в нас. Първата ми работа беше да звънна на Юнги.

Разговора

Йешим:Любов, какво правиш?
Юнги:Нищо.-отговори ми студено.-Защо се прибра толкова късно?
Йешим:Видях се с приятел. Поговорихме си и после се прибрах.
Юнги:Много ти е било забавно май. Много си била усмихната.
Йешим:Била съм?-не разбрах какво се случва.
Юнги:На снимките изглеждаше така.
Йешим:Какви снимки?-недоумявах за какво ми говори.
Юнги:Ооо, ти не знаеш. Навсякъде се въртят снимките ти с онова момче. Как си говорите. Как се смеете и знаеш ли какво пише? "Yesh ОТ NO NAME С НОВО ГАДЖЕ!" Щастливи ли сте с новото ти гадже?!-каза студено и очите ми започнаха да се насълзяват. Усещах как цялото ми тяло започна да трепери.
Йешим:Не е това, което изглежда, наистина.
Юнги:Не е това, което изглежда?! Значи казваш, че хората лъжат?
Йешим:Юнги...
Юнги:Какво?! Сега ще кажеш "Ние сме просто приятели". Просто приятели между момиче и момче не съществува!
Йешим:Искаш да кажеш, че ти изневерявам?!
Юнги:Ти сама го каза.
Йешим:Значи ми нямаш доверие?!
Юнги:Нямам ти, да.-каза със студен поглед. Усещах как сълзите ми започнаха да се спускат по бузите ми.-Искам да се разделим. Нямам смисъл да сме заедно, щом си нямаме доверие.
Йешим:Юнги... ти ми нямаш доверие.
Юнги:Така е. Няма смисъл да продължаваме.

Край на разговора

Край на ретроспекцията

-----------------------------------------------------------

След този разговор аз не съм на себе си. Не се храня, не спя. Дори и да заспя сънувам кошмари. Отслабнах не само физически, но и психически. Няколко пъти се опитах да говоря с Юнги, но той просто не отговори на обажданията ми. Няколко пъти Криси спеше до мен, защото просто не спирах да плача. Но реших, че няма да тежа на никого. Усмихвам се. Опитвам се да не показвам чувствата си.
Остава месец до сватбата на Криси затова момчетата ще идват у нас. Не знам как ще мога да живея под един покрив с Юнги оттук нататък. След сватбата се местим в Корея. Нямам проблем с другите. Просто няма да мога да издържа под един покрив с него.
Днес пристигат. Момичетата решиха, че ще отидат да ги заберат. Това означава, че и аз трябва да ходя с тях, а аз не искам. Изведнъж мислите ми бяха прекъснати. Някой влезна в стаята, а аз се направих на заспала.
Криси:Йешим, хайде. Тръгваме.-не получи отговор от мен.
Ивайла:Спи ли?-попита тихо(това не е нормално за нея)
Криси:Да!- каза тихо и затвори врата на стаята ми. След около 10 минути момичетата тръгнаха. Аз повиках Сарп. Той легна на леглото и аз го прегърнах. Опитах се наистина да заспя, но не можах.
Йешим:Сарп, дали да стана да направя нещо за хапване? Може да са гладни.-говорех на кучето си, а то нямаше си и на представа какво се случва. Станах и направих сандвичи, оправих стаите, в които щяха да бъдат Джун, Хосок, Джимин и Юнги. След това си легнах.