On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~18 глава~

Г.Т. на Йешим

Събудих се. Беше 6:25. Нито Юнги, нито Сарп бяха в стаята. Станах и се оправих. Изведнъж някой влезе. Сарп търчеше, а зад него беше Юнги.
Юнги:Добро утро!- каза, докато гонеше из стаята кучето.
Йешим:Добро утро!-рекох, гледайки учудено.-Май много сте се забавлявали.
Юнги:Много! Избяга ми! Търчах след него чак до тук!-каза запъхтяно-Как го разхождаш?
Йешим:Не го пускам. Вървя след него и му приказвам, а той на своя страна много заинтерисувано слуша.
Юнги:Странна си...ама ми харесва.
Йешим:Мерси, мерси. Хайде сега долу да закусим. Гладнаа съм!
Юнги:Прасенце.-каза тихичко.
Йешим:Чух те!
Юнги:Така ли?-започна да се приближава.
Йешим:Юнги, на училище съм.
Юнги:Не може ли да пропуснеш?-попита с мили очички.
Йешим:Не мога.-казах тъжно и го целунах. Слезнахме долу и закусихме. Криси ме закара на училище. Влезнах в стаята с гръм и трясък както винаги.
Йешим:Hi hoes! Hi bitches! Hi whatever!-но бях засрамена. Тъй като бях дошла по-рано, бяхме само аз и мой съученик в стаята.
Стоян:Добро утро и на теб, Йешим!
Йешим:К'о ста'а, Стояне?
Стоян:Не мога да мина този level. Ще ми помогнеш ли?
Йешим:Дай насам този телефон.-седнах до него и започнах да играя. След малко започна да се пълни стаята с зверове. Дойдоха и членовете на нашата група. Тонка беше донесла слънчоглед и си чоплехме цял ден. Часовете свършиха. Отидох и си оставих нещата в шкафчето и тръгнах към изхода. Както винаги Юнги ме чакаше. Затърчах се към него и го прегърнах.
Йешим:Много ми липсваше!
Юнги:И ти на мен, обаче наистина, мисля че ще ме убиеш.
Йешим:Ще се разхождам с трупа ти навсякъде!-казах с подла усмивка.
Юнги:Сигурна ли си, че си добре? Искаш ли да потърся помощ? Да те заведем на психолог?-рече на смешка.
Йешим:Предлагам да не ти знае много устата и да тръгваме към вкъщи.- и тръгнахме. Веднага се качих в стаята си, за да свърша колкото се може по-бързо с ученето и да седя с Юнги. Оставих си раницата и започнах да пиша. По някоето време дойде Юнги.
Юнги:Любов, нося ти нещо за хапване.
Йешим:Мхм.-рекох, без да поглеждам към него.
Юнги:Стани!
Йешим:Защо?-казах учудено.
Юнги:Стани и ще видиш.-аз станах и той седна на стола. Направи ми знак да седна в скута му и аз седнах. Продължих да си пиша, а той ме хранеше.-Имаш ли още много?
Йешим:Ами още по два предмета и съм готова, защо?
Юнги:Искам да си прекарам времето с теб.
Йешим:Още час най-много и свършвам.

Skip time

Юнги:Мина час и десет минути, не си ли готова вече?- каза отекчено.
Йешим:Три изречения...Готово.-станах от скута му и легнах на леглото. Той ме последва и легна върху мен.-Кога ще заминавате.
Юнги:Понеделник.
Йешим:Моля?! Понеделник?! Защо толкова рано?-рекох тъжно.
Юнги:Даже това е много дълга почивка, според мениджъра.-надигна се.-Защо вие не дойдете в Корея?
Йешим:Има един мъничък проблем. Аз все още уча, но... при първа възможност сме в Корея. А и ще има сватба, ще се наложи да дойдем.-продължихме да си лежим така. Аз си играех с косата му.-Юнги?
Юнги:Ммм.
Йешим:Искаш ли да се снимаме? Нямаме снимки заедно.-той стана и започнахме да се снимаме.-Сега ела с мен да изкараме снимките.
Юнги:Какво ще ги правиш тези снимки?
Йешим:Ще си ги закача на стената.
Юнги:Ама и аз искам снимки!
Йешим:Добре и на теб ще изкараме снимки.-станахме и тръгнахме към фотото. Изкарахме снимките и се прибрахме. На врата ни посрещнаха Диди, Тае, Джимин и Хосок.
Юнги:На къде?
Дияна:Отиваме до супермаркета да напазарувам за довечера.
Йешим:Какво ще правим довечера?
Техьонг:Трябва да отпразнуваме това, че Куки предложи на Криси.
Йешим:Така става.-влезнахме вкъщи.-ЧУХ, ЧЕ ЩЯЛО ДА ИМА КУПОН В ТАЗИ КЪЩА!
Криси:Не си чула грешно.
Йешим:С какво да помогна?
Ивайла:Няма нищо, с което можеш да помогнеш в момента.
Йешим:Като дойдат нещата ме викнете. Аз ще се кача да за закача тези снимки на стената.-те кимнаха и с Юнги се качихме.-Любов, къде да ги закача?-казах, оглеждайки се наоколо.
Юнги:Дай първо да видим снимките и после ще решим къде да ги закачим. -седнахме на леглото и започнахме да разгледаме снимките.-Тази ми харесва най-много.-рече, показвайки снимката.
Йешим:На мен всички ми харесват, щом ти си на нея.-*целувка*.-Сега се сетих. Имам рамка, чакай да я взема....Ето я.-сложихме снимките и сложихме рамката на нощното шкафче.
Криси:Йешим, ела да ми помогнеш!-провикна се от долния етаж.
Йешим:Идвам.-слезнах долу и започнахме да готвим.

Г.Т. на Юнги

С Йешим слезнахме и аз седнах в хола с момчетата, а момичетата готвеха. Стана въпрос как ARMY-тата ще възприемат когато разберат, че един от нас се жени, след него следващия и т.н. Надявахме се да ни разберат. Все пак и ние сме хора. Така сме задълбочили в темата, че не бяхме забелязали, че е минал час и половина. Момичетата бяха готови.
Дияна:Готови сме.-ние станахме и седнахме на масата. Говорехме си оттук, оттам и Ивайла вдигна чашката. Задърпа Йешим и пуснаха някакви песни със странен ритъм и с още по-странен танц, но се забавляваха. След тях стана и Дияна и задърпа със себе си и Техьонг. Джимин и Джънгкук ги последваха и започнаха да танцуват с тях. Такъв смях падна.
Йешим:Моля Dj Криси да пусне някое хоро.
Криси:Разбира се.-пусна някаква песен и момичетата се хванаха за ръце. Джънгкук, Джимин и Техьонг гледаха отсрани. Започнаха да преплитат краката си. И тримата се хванаха, обаче нещо не успяха да го схванат. Този танц беше по-труден и от нашите. След малко стана и Хосок, реши че той ще успее да го научи. Да ама не. Йешим се отдели и дойде до мен.
Йешим:Любов, моля те ела. Моля!-аз станах, макар че знаех, че ще се изложа. Хванах се и започнах да преплитам крака, но със сигурност не както тях. Слава на Бога песента свърши, но почна друга. Този път с още по-труден танц, а аз си мислех, че Blood, Sweat and Tears е трудна. След малко се умориха и седнаха.
Ивайла:Е, хареса ли ви?
Хосок:Как го научихте това. Нищо не му схванах.
Йешим:Ще ви се наложи да схванете. На сватбата трябва да танцувате.
Юнги:Аа, не. Забрави. Ще си счупя краката.-продължихме да вечеряме. И Йешим вдигна чашката и започна да й се доспива. Това момиче винаги я удря различно. Взех я наръце и я качих в стаята. Преоблякох я и легнахме.
Йешим:Оффф, не си измих зъбите.-стана и се запъти към банята, но залитна.
Юнги:Утре сутрин ще ги измиеш.
Йешим:Ааа, не! Зъбите са важни!-станах и я заведох в банята.
Юнги:Защо пиеш като не можеш да държиш?
Йешим:Всеки път си казвам, че няма да се напия и се стига до това, че имам главоболие.-сложи си паста на четката и започна да си мие зъбите, обаче заспиваше на крак. Взех четката от ръката и започнах да й мия зъбите. Беше толкова сладка. След като си ,,изми" зъбите легнахме. Сега пък започна да си мери колко по-голяма е ръката ми от нейната.
Йешим:Страх ме е.
Юнги:Пак ли от извънземните?-попитах смеейки се, но това, което получих за отговор не го очаквах.
Йешим:Не. Страх ме е, че ще се разделим. Страх ме е, че тогава няма да мога да те видя повече, да те докосна, да те прегърна.
Юнги:Никога няма да те оставя.-казах аз и тя се сгуши мен и заспа.