On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~31 глава~

Станахме и излезнахме. Юнги хвана ръката ми, като преплете пръстите ни и тръгнахме в една посока.
Йешим:На къде вървим?
Юнги:Не знам.-рече повдигайки рамене.
Йешим:Как не знаеш?! Нали тук си живял!
Юнги:Да, но не сме избрали някаква дестинация, затова не знам къде отиваме. След 2 пресечки има детски парк. Ако искаш може да отидем там.
Йешим:Да!-рекох развълнувано. След 5 минути стигнахме до парка и седнахме на една пейка. Часът беше малко преди 21, но въпреки това имаше много народ. Детски глъч огласяше навсякъде.
Юнги ме дръпна към себе си и аз се облегнах на гърдите му. Седяхме без да обелим и думичка, докато не казах:
Йешим:Искам бебе!
Юнги:Какво?!-рече учудено.
Йешим:Искам бебе!-повторих.
Юнги:Не!-отсече ме.
Йешим:Моля?!
Юнги:И аз искам да имаме деца, да приличат на баща си; да бъдат хубавци като него, но не сега.
Йешим:Изплаших се за момент.
Юнги:Как няма да искам деца, щом ще имат такава майка...-рече и аз целунах. Докато показвахме любовта си един на друг, малки деца започнаха да ни коментират.
Дете 1:Виж! *посочва ни на другото дете*
Дете2:Иуууллл, те се ядат. Аз не правя така на Джиуон.
Дете3:Аз и не искам!-рече, с пискливото си гласче, третото. След чух разговора им, развалих целувката и започнах да се смея. Юнги ме гледаше и смееше как се смея сама.
Юнги:Защо се смееш?-попита неразбиращо.
Йешим:Не чу ли разговора им?-попитах през смях.
Юнги:Да, но в момента си ми по-смешна ти.-каза и аз го целунах.-Искаш ли да се приберем? Тук не мога да правя това, което искам.
Йешим:Какво искаш да правиш?
Юнги:Да те целувам без ти да се смееш като момиче с жълта книжка, прегръщам, да те глезя...
Йешим:Нямам търпение да се приберем.-казах аз. Станахме от пейката и тръгнахме бавно да се прибираме. Не можех да отделя поглед от него. Зад този студен и плашещ поглед се криеше толкова сладък и лигав човек. Наистина ме правеше щастлива. Изведнъж ме погледна.
Юнги:Йешим, искам да те питам нещо.
Йешим:Кажи, любов.
Юнги:Питах се... защо избра точно мен. Примерно ти си висока, можеше да бъдеш с Намджун. Той е най-високият сред нас. Или пък Джънгкук? Той хем най-малкият, хем е най-мускулест. Защо не Джимин? Той е много привлекател. Като магнит за момичетата е...или Техьонг? Той...той просто си е Техьонг. Защо не Хосок? С него няма да си тъжна. Той е като слънцето на групата ни... Твоята любов минава през стомаха, защо не избра Джин хьонг-
Йешим:Защото се влюбих в теб. Мислиш ли, че ми пука колко си висок или пък колко мускулест си, дали можеш да готвиш? Обичам те, защото си си ти. И искам да знаеш, че няма и да спра да те.-след чутото спря и ме прегърна силно, като зарови главата си във врата ми.
Юнги:Бъди моя!-рече и ме погледна в очите.
Йешим:Аз съм твоя, любов.
Юнги:Не, не, не, нали знаеш, че зад всеки успял мъж стои жена. Бъди ти тази. Бъди моя съпруга, приятел в живота, майка на децата ни, баба на внуците ни. Бъди моя, Йешим.
Йешим:Да!-казах с насълзени очи.
Юнги:Не очаквам веднага да ми отговориш. Знам, че стана не както...Чакай какво?!
Йешим:Да! ДА! ДА!-казах викайки. Юнги ме вдигна във въздуха и ме завъртя. След това ме пусна и на лицето му грейна усмивка.
Юнги:Направи ме най-щастливият мъж на света.
Йешим:Все още не съм.-казах самодоволно и започнах бавно да вървя напред.
Юнги:Как така все още не си?!
Йешим:Все още сме двама.
Юнги:Много скоро-трима.
Йешим:Но първо сватба.
Юнги:Нужен ли е целия този стрес?
Йешим:Юнги, аз мечтая за този ден от малка. Няма да ти се размине.-рекох и Юнги спря.-Защо спря?!
Юнги:Прибрахме се, глупаче.-отговори ми, като отключваше вратата. Влезнахме в къщатата и стенения огласяха къщата.
Йешим:Неудобно ми е да седим тук в момента.
Юнги:Може и ние да се включим в забавлението им, обаче от моята стая.-рече, като се доближаваше към мен. Изведнъж спря.-Ти си все още...нали?
Йешим:Да, съжалявам.-казах със сведена глава.
Юнги:Не свеждай глава! Искам да гледам красивото ти лице!-рече и вдигна главата ми. Аз се усмихнах леко и той ме взе като чуваш с картофи. Качихме се в неговата стая и ме остави на леглото. Отвори гардероба, аз станах и го прегърнах отзад.
Йешим:Какво търсиш?
Юнги:Имаше една червена тениска. Искам да облечеш нея.-отговори ми. Обърна се към мен и остави нежна целувка на устните ми. След това бавно махна тениската ми и ме огледа. Опитах се да взема тениската от ръката му, но той не ми я даде.
Йешим:Може ли тениската.
Юнги:Не. Мисля, че ще ти е по-удобно ако си свалиш и панталоните.
Йешим:Искаш гола ли да спя?!
Юнги:Защо не?
Йешим:Юнги, моля те дай ми тениската. Не мога да спя гола.
Юнги:На практика ти няма да си гола.
Йешим:Юнгиии!-извиках се.
Юнги:Добре, добре. Не искам пак да ми се сърдиш.-каза и ми даде тениската. Аз я облякох и легнах в леглото му. Юнги влезна в банята, за да се облече. След малко излезна и легна до мен. Бяхме един срещу друг и се гледахме, докато из къщата се чува други звуци.
Йешим:Спи ми се~!
Юнги:Заспивай де.
Йешим:В този шум?
Юнги:След малко ще се изморят.-рече и изведнъж в къщата настана тишина.-Казах ти.-рече самодоволно.
Йешим:Юнги?
Юнги:Кажи малчо.
Йешим:Моля?! Искам да вметна, че съм по-ниска от теб само с 4 сантиметра.
Юнги:Ама си по-малка от мен, нали?-рече и аз извъртях очи.-Та какво искаше да кажеш?
Йешим:Искам да се запозная с родителите ти.
Юнги:Сигурна ли си?
Йешим:Разбира се, че да!
Юнги:Ако си решила, добре.
Йешим:Еее, разкажи за майка ти, за баща ти.
Юнги:Не мислиш ли, че е време да млъкнеш и просто да заспиш.
Йешим:Ама-
Юнги:Няма ама. Хайде лягай си.-заповяда ми. Аз се сгуших в него и неусетно заспах.

След 4 месеца
Г.Т на Йешим

Всичко върви по план. Утре е сватбата ни с Юнги. В момента сме в стаята ми и се оправям за моминското ми парти. Криси е долу и посреща гостите с останалите момичета, а с мен е Ивайла.
Ивайла:Стана много хубава!
Йешим:Знам!-отговорих й като се оглеждах в огледалото.
Ивайла:Джимин се изпусна, че щели да си направят щуро парти в старата им къща.
Йешим:Какво!?-опулих се.
Ивайла:Каквото чу. Страх ме е какво ще се случи.
Йешим:Имам идея ама трябва да ми помогнеш...