On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~28 глава~

На следващият ден
Г.Т. на Йешим

Събудих се от слънчевите лъчи, които влизаха в стаята. Още с отварянето на очите ми започна силно главоболие. Цяла вечер сънувах онази сцена в тоалетната. Имах чуство, че съм пуснала видео на replay и нямам друг избор освен да гледам. Станах от леглото и влезнах в банята да си взема дълъг душ. Хладката вода до някоя степен ме успокояваше. След 20 минути излезнах и се преоблякох. Часът беше 11:47. Взех всичко мое от хотелската стая и слезнах на партера. Всички бяха там освен мен и Юнги. Точно когато изпращахме Криси и Джънгкук за меденият им месец се появи принц Юнги с онази. Нервите ми се покачиха само когато чух отвратителния й глас.
Юнги:Може ли да дойде с нас?-попита преметнал едната си ръка на рамото й.-В един самолет сме.-нямах намерение нито да ги слушам, нито да ги гледам. Прегърнах Криси като за последно.
Криси:Искам да съсипеш живота й.-прошепна ми.
Йешим:Само гледай!-отговорих й. След това развалихме прегръдката и сложихме по една подла усмивка. Много обичах да мислим еднакво. Тя се качи в колата и потеглиха. Сбогувахме се със Саша и Камелия и тръгнахме към нас. За мое щастие бях в една кола с Джимин, Хосок, Джун. След 25 минути път се озовахме пред нас. Веднага слезнах от колата и влезнах в двора. Сарп се затича към мен и започна да скача от радост, но настроението му веднага се промени след като видя натрапника. Започна да ръмжи към момичето.( даже не знаех името й) Хванах Сарп за каишката, а той започна да се дърпа и да лае срещу нея.
Момичето:Махни го това куче или ще го запитам!-каза пискайки.
Йешим:Гледай да не го пусна и после да те изхвърля от тук с ритници. Хем влизаш без позволение в дома ми, хем се правиш на интересна! Хайде пътя!-казах ядосано.
Юнги:Не можеш да се държиш така с Юки!-значи така се казва.
Йешим:Кажи на приятелката ти, или каквато ти е там, да си затваря устата, да не я затворя аз!-развиках се, а останалите просто ни слушаха. Качих се в стаята си с кучето и взех багажа си. Слезнах в хола и седнах на един от диваните. До мен се настани и Сарп и започнахме да си играем. Принцеса ,,Не харесвам нищо" пак започна да мрънка.
Юки:Много е неудобно!-каза тръшкайки се.
Йешим:Като не ти харесва, прав ти път. Никой не те държи тук. И спри да хленчиш като малко дете.
Юки:Ти- беше прекъсната от Джун.
Джун:Готови сме.-каза с усмихвка. Станахме и се качих в колите.

След 7 часа

Бях седнала на мястото си в самолета и слушах музика. Юнги, Джин и Ивайла бяха зад нас. Аз бях седнала до Джун и Хосок, а пред нас бяха Джимин, Дияна и Техьонг. Юки беше някъде в самолета далеч от нас.
Джун:Знаеш ли къде сме?-попита ме с присвити очи.
Йешим:Нямам си и на идея.-той кимна.
Джун:Хоби, какво стана с Камелия?-попита с мазна усмихвка.
Хосок:Нищо.
Йешим:Не лъжи! Пишете ли си? Говорите ли си?
Хосок:Ами...пишем си ама не мога да разбера дали има чуства към мен.
Джун:Как така?
Йешим:Дай ми телефона си и ще ти кажа дали те харесва.-той подаде телефона си и аз започнах да ровя в чата. След като прочетох това, което трябваше си му върнах телефона.
Хосок:Еее?-каза нетърпеливо.
Йешим:Харесва те!-казах и се облегнах на седалката си. Видях как очите ми светнаха.
Хосок:Наистина ли?-попита ме, а аз само му кимнах.
Йешим:А при теб Джун, как е с Юна?-попитах.
Джун:Мисля, че открих момичето.-отговори ми той.
Аз се усмихнах и си затворих очите си в опит да заспя. Спомените ни с Юнги изведнъж ме ,,атакуваха". Как исках да го прегърна, да го целуна. Как желаех да го усетя пак до себе си. Беше толкова близо до мен и толкова далеч. Изведнъж мислите ми бяха прекъснати. Казаха, че след 10 минути кацаме. Най-сетне щях да си почина.