On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~26 глава~

Г.Т. на Неутрал

Минаха 2 дена от както Йешим се разболя. Как е сега ли? Като кон, бягащ на някое конско надбягване или някой катър.(Какво написах току-що?) В момента спи в леглото си, като гушка мечето си.
Часът е 11:27. Цялата къща е на крак, ако изключим нашият катър. Юнги идва на всеки 30 минути да я провери, макар че Йешим да му казва, че няма нужда. Момичето доста омекна в тези 2 дни. Даже размишляваше как всъщност да му каже, че иска да си оправят отношенията. Да са както преди, дори и повече.
Останалите са в хола и играят на видео игри, като внимават да са тихи. Никой не предполага, че някой може да дойде, но ето че звънецът звъни. Криси става за да отвори вратата и след като отвори вратата се чуват 3 женски писъка. Джънгкук веднага става от мястото си за да провери дали всичко е наред, а другите последват примера му. След като Дияна и Ивайла видят кои седят пред вратата започват да пискат и прегръщат другите 3 момичета. Това разбира се се чува и в стаята на Йешим и тя се събужда.

Г.Т. на Йешим

Йешим:Най-мразя да ме бъудят!-казах ядосано аз. Слезнах в хола и тъкмо щях да се развикам, че са ме събудили, но видях две много познати лица. Бяха дошли Миа, която е наша съседка от квартала, в който израснахме и наша много близка приятелка и Саша, която е първа братовчедка на Дияна. Вече не бях ядосана за това, че ме събудиха.
Миа:ЙЕШИМ!!!-извика се и се затърча към мен. Скочи, прегърна ме и уви краката си около кръста ми.(Ще кажеш, че обяснявам някой смут🤦🏻‍♀️)
Йешим:Ако не ме пуснеш, мисля че ще се наложи да плачеш след малко.-казах едвам дишаща. Тя ме пусна и прегърнах Саша. Слава на Бога, че тя не ме прегърна сякаш иска да ме убие. Развали прегръдката и седнахме на диваните. Започнахме да си говорим насам, натам. Забелязах как Хосок гледаше към Миa. Очите му светеха и се усмихваше доста повече от обикновеното. Джимин пък направо започна да сваля Саша. Това момче е доста бързо за разлика от нея. Тя е доста е срамежлива като цяло. Юнги постоянно ме питаше как съм. Чувствах се като малко дете, което за първи път се разболява и родителите му не знаят какво да направят. След час и половина приказки решиха, че Саша, Миа, Ивайла ще ходят да вземат рокли за сватбата на Криси. В последният момент (Не букавално) се реши, че и те ще са шаферки с Дияна и Ивайла. Джимин предложи да отиде с тях уж, за да помогне и Хосок каза, че и той би искал да отиде с тях. Криси и Джънгкук излезнаха някъде. Намджун каза, че ще излезе да се поразходи. Така останахме само аз и Юнги.
Йешим:Аз ще се кача да се оправя.-казах аз леко притеснена. Даже не знам защо.
Юнги:Аз отивам в стаята си. Ако се нуждаеш от нещо ми кажи.-рече загрижено. Аз кимнах и се качих горе. Започнах да се оправям. Реших да облека това.