On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~29 глава~

На сутринта
Г.Т. на Юнги

Събудих се в прекрасно настроение, знаейки че любимата спи до мен. Когато се обърнах към Йешим нея я нямаше. Веднага станах от леглото, сложих си пантлоните си и отидох в нейната стая, мислейки че е легнала там. Но щом влезнах в стаята й не видях никой. Започнах да се притеснявам. Претърсиха цялата къща, но нямаше следа от нея. Изведнъж чух викове отвън. Веднага излезнах на двора и се успокоих. Йешим беше седнала на масата, държейки купа ягоди в едната си ръка, а с другата дърпаше играчката на Сарп. Отидох до нея и тя пусна играчката. Застанах пред нея и се усмихнах.
Юнги:Къде ми е закуската?-попитах с усмивка, докато отхапвах една ягода.
Йешим:Принципно хората казват добро утро. Питат отсрещния как е, що е. Не знаехте ли господин Мин?-попита палаво.
Юнги:Така ли, госпожице?
Йешим:Мхм.-отхапа ягода.
Юнги:Добре, нека започнем отначало. Добро утро на най-прекрасното момиче!-казах лигаво и тя се усмихна.-Гладен съм!
Йешим:И аз!
Юнги:Какво искаш да закусим?
Йешим:Не знам.-каза, повдигайки рамене, и отхапа поредната ягода.
Юнги:Аз мога да предложа нещо.-казах с палава усмихвка и зарових главата си във врата й като започнах да смуча и целувам кожата й.
Йешим:Ама аз наистина съм гладна!-измърмори. Аз я погледнах и оставих една целувка на устните й.
Юнги:Хайде в кухнята тогава!-взех я наръце и тя уви краката си около кръста ми. Сега осъзнах, че тя беше с моя тениска.
Йешим:Сарп~ ела тук!-заповяда на кучето си, а то тръгна след нас. Влезнахме в къщата и аз я оставих на плота.-Какво ще ядем?-попита нетърпеливо.
Юнги:Какво й се яде на моята принцеса?
Йешим:Принцеса?!
Юнги:Не ти ли харесва?-зачудих се.
Йешим:Не!-отсече ме.-Аз не съм принцеса.-каза намусено и скръсти ръце пред гърдите си.
Юнги:Добре, добре.-казах усмихвайки се и я целунах нежно.-Искаш ли да си направим омлет?
Йешим:Да!-Слезе от плота и взе няколко яйца. Счупи ги и забърка сместа. След това започна да пърже. Аз я прегърнах отзад и сложих главата си на рамото й.
Юнги:Мирише хубаво!
Йешим:Нали знаеш, че в момента не ми помагаш?
Юнги:Мързи ме!
Йешим:И мен ме мързи ама ти правя за ядене.
Юнги:Оффф.-изпуфках.-Какво да направя?
Йешим:Като за начало сложи гранули на Сарп. След това направи препечени филийки. После като си готов... още не съм решила. Ще видим.-аз започнах да изпълнявам задачите, които Йешим ми ,,нареди" да направя. След точно 10 минути бях готов. Обърнах се към Йешим, но не можах да я видя. Взех чинията с филийките и отидох до масата. Йешим беше седнала и ме чакаше.
Юнги:Защо не ми каза, че ме чакаш?
Йешим:Ако ти бях казала, щеше ли а ги направиш по-бързо?
Юнги:Не!-рекох и я целунах. Седнах на масата и започнах да ям. Наистина бях огладнял. Изведнъж забелязах, че Йешим не ядеше, а си ,,играеше" с храната.-Защо не ядеш? Да не си сложила отрова?-казах смеейки се.
Йешим:Как ли пък не.-каза тъжно. След като я чух с какъв тон го каза веднага отидох до нея. Взех в шепите си лицето й и продумах.
Юнги:Какво има?
Йешим:Ами...чудех се...дали с Юки-
Юнги:Не!-отсякох я.
Йешим:Ама дори не ме изслуша.
Юнги:Виж, никога не съм обичал толкова много един човек. За теб бих дал живота си. А за нея-беше само, за да те накарам да ме забравиш. Мислех, че колкото сме по-близо един до друг се нараняваме повече. Ама не съжалявам де. Ако я нямаше нея сега нямаше да мога дори да те докосна.-видях как се спуснаха няколко сълзи по бузите й. Избърсах ги и я целунах.-Няма да плачеш!-скарах й се, а тя ме прегърна силно.
Йешим:Обичам те!-рече и подпря челата ни.-Ти няма ли да ми кажеш, че ме обичаш?
Юнги:Няма.-тя ме погледна злобно.
Йешим:Добре, ще го запомня.-рече като скръсти ръцете си пред гърдите си. Аз взех чинията пред нея, която тя не беше пипнала, и започнах да я храня. След като се нахрани я взех наръце и отидохме в стаята й.
Йешим:Ако още няколко пъти ме вдигнеш така ще ми стане навик.
Юнги:Аз не се оплаквам.-оставих я на леглото, отворих дрешника й и започнах а търся дрехи.
Йешим:Какво правиш?
Юнги:Търся ти дрехи.
Йешим:Защото?
Юнги:Защото си облечена само с моя тениска, а след малко като цъфнат останалите не искам да те гледат.
Йешим:И да ме гледат, к'во? Нали аз искам теб.
Юнги:Аз не съм съгласен, затова се преобличаш и не приемам откази.-подадох дрехите, които харесах. Тя се преоблече.