On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~19 глава~

Петък
Г.Т. на Йешим

Събудих се и разходих кучето си. Качих се в стаята си и започнах да тършувам в гардероба. Трябваше да облека нещо удобно, защото след училище ще ходим на Балкана. Това го решихме миналия ден. Сигурно неделя ще се върнем. Набързо се облякох, закусих и отидох на училище. Часовете отново минаваха много бавно, поне на мен ми се струваше така.

Skip time

Часовете най-накрая свършиха. Какво щастие. Отидох към паркинга и ме чакаха. Влезнах в една от колите. Бяхме аз, Юнги, Криси, Джънгкук и Джимин.
Йешим:Тръгваме ли?
Криси:Да.-аз се облегнах върху Юнги и започнах да си играя с ръцете му.
Юнги:Много ли е интересно да си играеш с пръстите ми?
Йешим:Аз и с тебе ще си играя ама сме в колата.
Джимин:Ей, не искам да се случва нищо такова до мен, ако и аз не съм включен.-погледна ме перверзно.
Йешим:Ама кой е казал, че ще имам предвид това Джимин?
Юнги:Ама ти нямаше ли това предвид?
Йешим:Не!
Криси:Йешим е дърво. Тя такива работи не иска.
Джънгкук:Ти искаш ли?
Криси:Ааа, не знам.
Джимин:Много сте странни.
Криси и Йешим:Сега ли го осъзнаваш?
Криси:Йешим, ти пи ли хапче?
Йешим:За?
Криси:Сега ще има да повръщаш.-изкара хапче и ми го даде.-Пий това.
Юнги:Лошо ли ти става по пътя?-попита загрижено.
Криси:Само по завоите.
Йешим:Тя ти отговори. Не мислите ли, че малко е скучно в тази кола?
Джънгкук:Какво да правим?
Криси:Ти нищо, защото шофираш. Не можем да пуснем и музика. Трябва да чуваме навигацията. Дайте да си говорим за нещо.-започнахме да си приказваме. След около 30 минути спряхме да презаредим. Джимин поиска да се размени с Джун. Криси отиде до тоалетната. Аз трябваше да платя, защото Джънгкук не знаеше български. Опитах се да изляза от колата, но спящият Юнги ме прегърна. Опитах се да се измъкна, но го събудих.
Юнги:Пристигнахме ли?-попита сънено.
Йешим:Не сме, любов. Спряхме за почивка и с твое разрешение ще отида да платя.
Юнги:Чакай и аз ще дойда.-стана и отидохме на касите. Аз платих и излезнахме. Останалите бяха отвън и си говореха.
Хосок:Колко път имаме още?
Дияна:Час и половина.
Техьонг:Ооо, не можа ли по-бързо?-рече отекчено.
Джун:Не сме със самолет, Тае.
Йешим:Ако сте готови да тръгваме. Почти 4 часът е. Докато идем, докато се настаним ще стане 7.-всички се съгласиха. Качихме се по колите и започнахме да пеем. Тъй като повечето песни бяха на момчетата си разпределихме кой кой ще пеем. Без да се осъзнаем вече бяхме пред хотела.
Йешим:Пристигнахме!-казах весело. Слезнахме от колата и се запътихме към рецепцията. Аз и Юнги бяхме заедно. Криси и Джънгкук също. Джин и Ивайла в една стая и Дияна и Техьонг бяха в една стая. Джун, Джимин и Хосок бяха поотделно. Качихме се в стаите си.
Йешим:На коя страна искаш да спиш?
Юнги:За мен няма значение. Ти къде искаш?
Йешим:Може ли да спя отляво?
Юнги:Значи аз съм отдясно.-оставихме си нещата и Юнги ме бутна в леглото. За момент ми през ума какво може да се случи, но не. Той просто легна върху мен.
Юнги:Знаеш ли, много си удобна за спане.
Йешим:Знам... ама съм гладна. Хайде да слезем да вечеряме. После ще спиш колкото си искаш.-той стана и се запътихме към ресторанта. Седнахме на масата, на която бяха седнали и другите.
Джимин:Видях, че има дискотека в хотела. Искате ли да отидем?
Хосок:Аз съм съгласен.
Ивайла:Ние с Джин имахме други планове.
Криси:Щом имате други планове може и да не дойдете.
Йешим:Значи ще ходим?
Криси:Вие идвате ли?
Йешим:Любов, искаш ли да отидем?-обърнах се към Юнги.
Юнги:Ти ако искаш ще отидем.
Йешим:Значи идваме.
Дияна:Ние също сме съгласни с Тае. В колко е дискотеката?
Джимин:От 23:00ч.
Джънгкук:Тогава 23:00 се чакаме там.-всички се съгласихме. След като се навечеряхте с Юнги се качихме в стаята.
Юнги:Любов.
Йешим:Кажи.
Юнги:Искаш ли малко да поспим? Има много време докато слезем.
Йешим:Само за спане мислиш, нали?
Юнги:И за теб си мисля.-каза лигаво.
Йешим:Поласкана съм.-засмях се и легнах до него. Той сложи главата си на гърдите ми и заспа. Аз си играех с косата му. По някоето време погледнах колко е часът. Беше 22:25. Реших да го събудя.
Йешим:Сънчо, ставай! Трябва да се оправим.
Юнги:Не може ли да не ходим?-измънка.
Йешим:Ако отидем после ще ти покажа нещо.-изведнъж очите му светнаха.
Юнги:Какво ще ми покажеш?-рече с мазна усмихвка.
Йешим:Ще разбереш.-намигнах му. Стана и започнахме да се оправяме. Облякох това: