On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~5 глава~

Г.Т. на Юнги
На сутринта
Събудих се от слънчевите лъчи, които видяха през прозореца. Погледнах към Йешим. Беше се сгушила в мен. Станах, опитвайки се да не я събудя. Беше 7:23. Реших да отида да отключа врата на Джънгкук и на Криси. Взех ключа и излезнах. Почуках на вратата на влюбените, чу се едно грухтене. Джънгкук каза, че няма ключ и няма как да отвори. Аз отключих и го видях полу гол.
Юнги: Ей ви ключа. Мисля че Йешим няма да иска да спи тук, така че дай да вземем да преместим нещата й в стаята на Криси.
Джънгкук: Добре, само изчакай малко.- влезна и си сложи тениската си. Донесе нещата на Йешим и тръгнахме към стаята на Криси. Там Джънгкук взе нейните и оставихме другите. Взех ключа и тръгнах към моята стая да спя. Влезнах и Йешим още спеше. Легнах до нея и тя пак се сгуши в мен. Сякаш ме чакаше. Появи се усмивка на лицето ми. Чувствах се като идиот, даже не знаех за какво се смея. След малко се размърда.
Юнги: Добро утро!
Йешим: И на теб.... въй, извинявай.
Юнги: За?
Йешим:Бях се ,,залепнала" за теб.
Юнги: Няма проблем!- Йешим стана и отвори прозореца.
Йешим: Колко е часът?
Юнги: 8 и нещо.
Йешим: 8 и нещо ли? Ставай! Ще изпуснем закуската!
Юнги: Една закуска, к'во толкова?
Йешим: Една закуска ли?! Момче, 2те най-важни неща в живота ми са храната и съня. Без тях не мога! Вместо да ме гледаш ставай! Гладна съм.- тръгна да отваря врата.
Юнги: Така ли ще слезеш?- погледна с какво е облечена.
Йешим: Може ли да излезеш да се преоблека?
Юнги: Имам по-добра идея. Ето ти ключа за стаята на Криси. Там са ти нещата, можеш да се преоблече там.
Йешим: Защо ключа е в теб?
Юнги:Защото станах да ги събудя и да разменим стаите ви. Не мисля, че ще си съгласна да спиш в това легло.
Йешим:Давай ми ключа и да ходим. Тръгнахме. Отключи стаята и влезна в банята да се преоблече. След като беше готова тръгнахме към ресторанта. Още като влезнахме видяхме колко мазно ни гледат всички. Тръгнахме към масата, на която бяха седнали.
Йешим: Еее, влюбените, как сте?- погледна Йешим мазно Джънгкук и Криси.
Криси: Ние ли сме влюбени?! Вие закъснявате и идвате заедно.
Джънгкук: Как беше снощи Юнги хьонг. Добър ли е?- аз не отговорих и седнах усмихвайки се, а Йешим се зачерви.
Хосок: Щом Юнги се смее значи добре са си прекарали снощи.
Джин:Голям ли му е?
Джун: Сигурен съм, че е.
Йешим: Вместо да базикате мен, защо не базикате тях?-посочи Джънгкук и Криси.
Криси: Защо пък нас?
Йешим: Не случайно аз бях заключена в една стая с Джънгкук, не аз се заяждах с него и след това да съм с него.- Криси млъкна и нищо не каза. Всички се насочиха към тях. Започнаха да се чуват неща от сорта ,,Джънгкук добър ли е?", ,,Кой свърши първи?" Джънгкук ме погледна лошо и каза:
Джънгкук: Ще ти го върна!
Йешим:Моля?! Ако не бях аз сега щяхте да сте се сбили. Трябва да ми благодариш, не да ми го връщаш!
Криси: Ще видиш ти!
Йешим: Мога да ти кажа, че мога да видя какво има останало в чекмеджето ти с храната, нищо друго.
Изведнъж телефона на Йешим звънна.
Йешим:Искам тишина! Маминка звъни.
Йешим:Да, мамо.
Йешим: Абе седнали сме и гъчим, вие какво правите?
Йешим:Мисля че е от 6ч.
Йешим: Да, дай ми го.
Йешим: К'во става скакалец?
Йешим: Kiss my ass, Тими!
Йешим: Кажи на татко, че се връщаме в понеделник, така че може да остави Сарп сутринта.
Йешим: Айде, това беше всичко от мен за този разговор! Чао, скакалец!
Край на разговора
Джимин: Кой е скакалец?
Йешим: Брат ми.
Джимин: Защо наричаш брат си скакалец?
Йешим:Защото нашите го наричат така. Той е малкия аз големия.
Юнги: Кой е Сарп?
Дияна: Кучето й- каза спокойно.
Йешим: Да,Лабрадор Ретрийвър и е на 1 година.
Джун: Значи е куче.
Йешим:Да!
Техьонг:Аз помислих, че ти е син.
Йешим:О не! Твърде млада съм.
Ивайла:Твърде малка си. *кашлица*
Йешим: Ще се направя, че не съм те чула. Ааа междудругото имам въпрос към Ким Техьонг. Как мислиш че ще закрием шедьовъра ти по врата на Дидито?
Техьонг: Ооо, не знам. Оправяйте се.-каза спокойно.
Йешим:Моля?!
Ивайла: Ти имаш ли си на представа колко фондьотен ще отиде за отиде само за врата й?!
Криси: Ти добре ли?! Горките ни гримове, ще си заминат по врата на Дияна, нищо лично, защото принцът реши да прекали.-Дияна нищо не можеше да каже.
Техьонг:Еее, добре де. Като дойдат нашите гримьори ще я викна и готово. -започнахме да се радваме като малко дете.
Йешим:Предлагам да ставаме, защото имаме много работа.- всички се съгласиха и се качихме по стаите си.