On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~9 глава~

Г.Т. на Йешим
На сутринта

Събудих се, някой ми дишаше във врата. Усетих ръка, която е увита около кръста. Юнги беше легнал на гърдите ми и спеше. Дали сме го направили? Ама сме с дрехите си. Какво стана снощи? Какво стана снощи? Значи бяхме в парка, пихме. После Ивайла дойде. После к'во направихме? О не, не помня. Аа вървяхме на главната и пяхме. Малее изложих се. *пляскам се умствено* После не помня какво стана. Дали ще мога да стана. Опитах се да му махна ръката, обаче той затегна захвата и сложи крака си върху мен. Уникално, няма мърдане. Всъщност не исках да ставам ама ме човърка отвътре да разбера какво е станало снощи. Няма да успея да го махна от мен. Да седи така. Загледах се в лицето му. Можех да седя цял ден така. Малките му очички, сладкото му носле, а устните... наистина можех да остана така. Не знам колко време съм го гледала така, обаче се размърда.
Йешим:Добро утро!
Юнги:Още 5 минути, моля!-нищо не можех да кажа, щом иска, да спи. Обаче аз искам да разбера какво е станало снощи.
Йешим:Юнги.-попитах плахо.
Юнги:Ммм..
Йешим:Какво стана снощи?
Юнги:Ти не помниш ли?... Не ми казвай, че не помниш!- ние да не сме го направили? Значи не помня първия си път?! Не е истина!
Йешим:Не помня.
Юнги:След като се напяхте с Ивайла аз и Джин ви разделихме. Оставих те на леглото ти, обаче ти каза, че те е страх и ме помоли да остана. Попитах те от какво те е страх и ти каза, че щели да дойдат извънземните да те отвлекат.
Йешим:Това ли било?-олекна ми.
Юнги:Ти какво си помисли?-вдигна си главата.
Йешим:Ааа, нищо.
Юнги:Ах ти, перверзницо!-започна да се смее.
Йешим:Не ми е смешно.-стана и започна да ме гъделичка.-О не, не, спри!
Юнги:Вече смешно ли ти е?- каза смеейки се.
Йешим:Не-станах и започнах да бягам.- Сега ми е смешно.-започнах да бягам из стаята, излезнах на коридора, обаче Юнги ме хвана. Вдигна ме и ме вкара пак в стаята.
Криси:Еййй влюбените по-тихо!-развика се Криси. Мисля че събудихме целия хотел. Юнги ме хвърли на леглото и се надвеси над мен. Лицата ни бяха на милиметри, усещах топлия му дъх. Приближи се, тъкмо щяхме да се целунем, но той се отдръпна.
Юнги:Аз ще тръгвам.
Йешим:Добре.-казах тъжно. Исках тази целувка. Той излезна от стаята. След малко влезна Криси.
Криси:Еее, какво стана снощи?
Йешим:Нищо.-казах тъжно.
Криси:Е, как така? Нали се гонехте. Поне заедно ли сте?
Йешим:Не.-очите ми започнаха да се запълват със сълзи.
Криси:Ще го смажа!
Йешим:Недей ма, седи си на гъза!
Криси:Тогава какво стана?
Йешим:Снощи като ме е оставил на леглото съм казала, че ме страх от извънземните и съм поискала да остане.
Криси:Значи те е страх от извънземните, така ли?-започна да се смее.-После какво стана?
Йешим:Сутринта се събудих, беше ме прегърнал. После ми разказа какво е станало. Започна да ме гъделичка, аз избягах. Гонехме се в коридора. Ти ни видя. Хвана ме, влезнахме в стаята и тъкмо да се целунем и той се отдръпна.-погледнах тъжно.
Криси:Аз ще говоря с Куки и ще направим нещо да ви съберем. Спокойно.
Йешим:А не, да седи така. Ако ни е писано, писано.
Криси:Ти докато не си признаеш, мисля че ще остареем.
Йешим:Няма бе!-започнахме да се смеем-Вие какво правихте с Джънгкук?
Криси:Ааа, нищо. Изпрати ме и се прибра в стаята си.
Йешим:Що си мисля че изпускаш нещо?
Криси:Не, само това беше. Днеска какво ще правим?
Йешим:Не знам. Аз мисля да прекарам деня в стаята.
Криси:Да си ме попитала дали ти позволявам?
Йешим:Няма нужда според мен.
Криси:Ставай!
Йешим:Къде ще ходим?
Криси:Ще видиш.-задърпа ме към врата.
Йешим:Поне да се преоблека.-казах аз.
Криси:Добре, преоблечи се.-бръкнах в куфара и извадих рандом дрехи.
След като се преоблякох,Криси ме завлече в ресторанта.
Криси:Решението на проблемите ти. Яж, пий, ще ти олекне.-разбира се, аз прасето седнах и започнах да гъча.-По-добре ли си вече?
Йешим:Определено.
Криси:Ставай тогава!
Йешим:Къде пак ще ме водиш?
Криси:На Марс. Така да направим една разходка.
Йешим:Аз съм съгласна.-излезнахме от ресторанта, взе одеала от нейната стая и се качихме на покрива.-А чудесно. Знаеш ли какво липсва само?
Криси:Какво?
Йешим:Балади от 2000 година и всичко ще е тип топ.
Криси:Ама будала, сядай.-седнахме и се завихме с одеалата. След около 15 минути Кук й писа. Каза, че ни чакат в стаята на Хосок. Ние станахме и тръгнахме към стаята. Влезнахме вътре всички се приказваха. След малко започна да ме корема, седнах превръщайки краката си.

Г.Т. на Неутрал

В стаята беше като кошер с пчели. Всички си приказваха. Йешим се беше свила, Юнги забеляза това.
Юнги:Йешим, добре ли си?
Йешим:Боли ме корема.
Юнги:Искаш ли да се качиш в стаята си? Няма какво да се мъчеш да седиш.
Йешим:Не, няма нужда.-остана в стаята, обаче след малко рече.-Хора, аз се качвам в стаята си.
Криси:Защо?
Йешим:Корема ме боли.
Криси:Искаш ли да ти дам обезболяващо?
Йешим:Не,мерси-качи се в стаята си и легна.

След 2 часа
Г.Т. на Юнги

Минаха 2 часа, а Йешим още не е слязла. Реших, че ще я проверя.
Юнги:Аз се качвам да видя Йешим.
Криси:Ако има нещо, кажи ни.-кимнах и се качих. Почуках на вратата, обаче никой не ми отговори. Почуках още малко, на пак не получих отговор. Реших да вляза. Видях Йешим, която се беше свила на кълбо и спеше. По нея и чаршафите имаше кръв. Паникьосах се.
Юнги:Йешим, събуди се. Йешим... Йешим.
Йешим:Ммм...
Юнги:Йешим, кървиш.-изведнъж стана и погледна към себе си.
Йешим:Цикъла...-каза тихо.-Може ли да ми подадеш телефона?-дадох й го и тя писа на Криси. След малко тя се качи и носеше нещо в ръцете си.
Юнги:Аз ще отида да потърся някоя камириерка да смени чаршафите.-излезнах от стаята и слезнах до рецепцията. Помолих да дойде някоя камериерка в стаята. Казаха, че до 20 минути ще дойде. Аз се качих пак в стаята.
Юнги:Боли ли те още корема?
Йешим:Малко.-беше се преоблякла.
Юнги:Мога ли да ти помогна с нещо?
Йешим:Няма с какво, ние се оправихме.-усмихна ми се.
Криси:Камериераката кога ще дойде?
Юнги:Казаха, че до 20 минути ще е тук.-изведнъж се почука на вратата. Беше жена. Попита дали това е стаята. Влезна и смени чаршафите и след това излезна.
Йешим:Вие ако искате тръгвайте. Аз ще легна.
Криси:Аз слизам тогава.
Йешим:Добре.-усмихна се леко.
Юнги:Ако нямаш против, аз ще остана. Може и да имаш нужда от нещо.-тя само кимнах и аз седнах на стола който беше срещу леглото.
Йешим:Може ли да ми подадеш лаптопа?
Юнги:Разбира се.-станах и го подадох.
Йешим:Ако искаш ела до мен. Ще си пусна да гледам сериала.-аз се съгласих и отидох до нея...
-----------------------------------------------------------
Това е новата глава. Надявам се да ви хареса. Бих била щастлива да изкажете мнението си в коментарите, защото във всяка глава има вложен труд. За сега ще качвам ВТОРНИК, ЧЕТВЪРТЪК  и СЪБОТА. Благодаря, че продължавате да четете историята ми!
За сега е това. До събота!😊