On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~30 глава~

На сутринта
Г.Т. на Йешим

Събудих се от слънчевите лъчи, които влизаха през прозореца. Беше доста късно. Отворих очите си и пред се прекрасната гледка към празно легло. Юнги го нямаше. Станах и отидох в банята. Направих сутрешните си процедури и влезнах в кухнята с надеждата, че Юнги ми прави закуска, обаче видях само празна стая. Започнах да крещя из къщата, но единствено Сарп дойде при мен. Претърсих къщата, но наистина нямаше следа от него. За това му звъннах.

Разговора

Йешим:Къде си?
Юнги:В Genius lab-а.
Йешим:Идвам!

Край на разговора

Качих се на 3 етаж и почуках на вратата. Юнги ми отвори.
Йешим:Не ме ли чу като те виках?
Юнги:Не, бях със слушалки.
Йешим:Защо не ми каза?
Юнги:Извинявай, не исках да те будя. Толкова сладко спеше...
Йешим:Може ли да вляза?-попитах с надеждата, че ще ми каже,,Да''
Юнги:Ами всъщност...не.
Йешим:Защо?!-попитах учудено.
Юнги:Имам работа.
Йешим:Каква работа?
Юнги:Ами...тайна.
Йешим:Вече и тайни имаме помежду ни, така ли?
Юнги:Ви-
Йешим:Както и да е, върши си работата. Не искам да ти преча.-отсякох го и се запътих към хола.
Юнги:Сърдиш ли ми се?-попита притеснено.
Йешим:Не!-отвърнах без да спирам. Започнах да чувам стъпки зад себе си. Изведнъж Юнги хвана ръката ми и ме предърпа към себе си. Така аз се блъснах в него.
Юнги:Сърдиш ли ми се?
Йешим:Казах ти ,,Не"!
Юнги:Изражението ти казва друго.
Йешим:Казах, че не ти се сърдя и точка. Сега ще ме пуснеш ли да отида да закуся?-той ме пусна и аз влезнах на първия етаж. Взех си ягоди и седнах в хола. Известно време гледах телевизия, докато закусвам до момента, в който вратата се отвори. Станах за да проверя кой е и видях, че Криси и Джънгкук влизат вкъщи с целия си багаж.
Йешим:Не очаквах толкова рано да се върнете.
Криси:И аз, но омръзна в тази гора. Признавам си беше прекрасно, но ни стана скучно.
Джънгкук:Ако зависеше от мен бих останал цял живот там...
Криси:Еее, ти ми изглеждаш странна. Да не е станало нещо? А и защо е толкова тихо? Къде са другите?
Йешим:Юнги е в Genius Lab-а, а останалите са разпръснати из Южна Корея.
Джънгкук:Значи с Юнги хьонг сте били в една къща само двамата?! Как все още сте живи?-рече и в отговор само повдигнах рамене. Поканих ги да влязат. Те са качиха в стаята си, а аз продължих това, което правех. След около 10 минути Криси дойде при мен.
Криси:Разкажи сега какво стана.
Йешим:Ами...с Юнги сме заедно.
Криси:А, стига! И как стана? Какво ти каза, ти какво му каза?
Йешим:Абе, всички се изнесоха на някъде още първия ден. Отивах в кухнята и видях оная да седи в хола пък Юнги отиде до супермаркета. Така останахме само двете и тъй като не знам какво ще направи, седнах до нея. Нахалната ми заповяда да си тръгна и оттам аз леко я изгоних...
Криси:После?
Йешим:Ами... не мисля, че трябва да знаеш.
Криси:Йешим!
Йешим:Ако ти кажа Too much information дали ще се сетиш?
Криси:Достатъчно. Не искам да слушам за бурните ви нощи.
Йешим:Аз не искам и да разказвам.-рекох и се засмяхме. В този момент дойдоха при нас Куки и Юнги. Седнаха до нас така, че ние да сме помежду им. Юнги ме дръпна към себе си и ме целуна по бузата.
Джънгкук:Май Йешим не е доволна от целувките, които получава.-каза усмихвайки се.
Криси:По скоро е сърдита.
Йешим:Не се сърдя, просто някои хора крият някакви работи от мен.
Джънгкук:Всеки човек крие нещо от някого.
Йешим:Да ама аз не съм някого. Аз съм приятелката му.
Криси:Значи и ти криеш нещо от мен, така ли?
Юнги:Разбира се, че крие.
Джънгкук:Не крия нищо!
Йешим:Ти май ни излъга.
Криси:Джънгкук, кажи какво криеш!
Джънгкук:Нищо не крия.
Йешим:Ооо, нямам намерение да ви разпитвам. Ставай Криси, отиваме в моята стая да правим тайни работи.-рекох и задърпах Криси. Качихме се в стаята ми и започнахме да си приказваме. По едно време, като гръм ясно небе, ми хрумна, че можем да отидем до мола. Предложих на Криси и тя се съгласи. Взехме си нещата и тръгнахме.