On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~23 глава~

Г.Т. на Йешим

Някой влезна в стаята.
Юнги:Може ли да поговорим?-попита плахо. Цялото ми тяло настръхна.
Йешим:Д-да!-той седна до мен.
Юнги:Защо не се храниш? Защо избягваш погледна ми и защо Криси, Ивайла и Дияна ме гледат злобно? Не разбирам.
Йешим:Не се храня, защото не изпитвам нужда от храна. Избягвам погледна ти, защото не мога да те погледна в очите и момичетата те гледат лошо, защото...-просто млъкнах. Не можех да продължа. Сърцето ми се свиваше докато говоря.
Юнги:Защото?
Йешим:Няма значение.-казах с наведена глава и насълзени очи. Гласът ми трепереше.
Юнги:Добре ли си?
Йешим:Дали съм добре?! Наистина ли ме питаш това?!... Не, не съм. Изглеждам ли ти добре?!
Юнги:Извинявай....
Йешим:Извинявай?! За какво се извиняваш?! По-скоро за кое от всичкото?!-той просто седеше и ме гледаше стреснато.-За това, че не ме изслуша или, затова че ме изкара извън граници?
Юнги:Йешим...
Йешим:Не, чакай. Да ти отговоря наистина, защо не се храня или пък защо те гледат накриво. След последният ни разговор... аз не съм на себе си. Не се храня, не спя. Като вървящ труп съм и знаеш ли защо? Защото ти не пожела да ме изслушаш. Не пожела дори да разбереш дали това написаното е вярно. Ти просто прекъсна всякаква връзка с мен и сега си дошъл и ме питаш добре ли съм. Не, не съм. Няма и да бъда, но няма нужда да ме жалиш.
Юнги:Йешим, аз-
Йешим:ИЗЛЕЗ!
Юнги:Мо-
Йешим:КАЗАХ ДА ИЗЛЕЗЕШ!-той излезна от стаята. Не можах да сдържам сълзите си. Започнах да плача. Чуха се крясъци. Излезнах от стаята си и видях как Криси се опитваше да нахълта на Юнги, а Кук я държеше. След като ме видя тръгна към мен. Прегърна ме и слезнахме в стаята. След нас влезнаха и останалите без Юнги и Хосок. Бях прегърнала Криси и плачех. След като видях цялата тълпа зад мен започнах да плача още повече. Криси им направи знак и да излязат. Останахме само двете в стаята. Аз развалих прегръдката.
Йешим:Защо щеше да нахълташ на Юнги?
Криси:Набрала съм му. И след като чух как му се развика просто изчаках, за да му нахълтам ама Куки ме спря.
Йешим:Нямаше нужда.-казах усмихвайки се.-Не съм сигурна дали съм ти го казвала, но сега ще ме чуеш... Обичам те!-пак я прегърнах. Изведнъж влезна Джун и счупи бравата на вратата.
Джун:Мисля че счупих нещо току-що.
Йешим:Да, бравата.-казах смеейки се.
Криси:Щях да бъда учудена, ако не беше счупил нищо.
Джун:Ще я поправя.
Йешим:Аа, недей. Ще счупиш още нещо. Ще се оправим.
Джун:Щях да попитам дали искате да правим нещо. Може да играем или да гледаме филм.
Йешим:Както кажете. На мен ми е все тая.
Криси:След 15 минути слизаме.-той кимна и излезе от стаята.-Няма ли да се сдобрявате с Юнги.-попита плахо.
Йешим:Не! Предпочитам да не усетя щастието в началото отколкото болката накрая. Няма смисъл.
Криси:Знам, че ти е гадно, но вие се обичате. Дай му шанс.-не отговорих. Честно казано не знаех как да постъпя. Не знаех кое е правилното.
Йешим:Слизаме ли?-тя кимна и слезнахме в хола. Всички се събрали освен Ивайла и Юнги. След малко се появиха.
Джимин:Хайде да играем на шише.-всички се съгласиха и се седнахме в кръг. Джимин завъртя шишето и се паднаха Ивайла и Дияна.
Ивайла:Истина или предизвикателство?-попита палаво.
Дияна:Предизвикателство!-каза гордо.
Ивайла:Искам да напълниш ваната с ледено студена вода и да влезнеш във ваната с дрехи, ако не го направиш... искам да свалиш блузата си.
Техьонг:А, не! Няма да се съблича.
Дияна:Отивам към банята.-тя стана и всички я последвахме. Напълни ваната и влезна в нея. След минута излезе от водата и Тае я покри с кърпа.
Джимин:Ще е добре да си смениш дрехите.-Тае прегърна треперещата Дияна и отидоха в стаята й. Всички седнахме по местата си. Решихме да ги изчакаме за да продължим да играем, но не се върнаха. Джин завъртя шишето и се паднахме Джънгкук и аз.
Джънгкук:Истина или предизвикателство?
Йешим:Предизвикателство.
Джънгкук:Ти... и Юнги хьонг... 7 минути в рая.
Йешим:Ако не искам?
Джънгкук:Сваляш тениската-каза без да се замисли и Криси го удари по корема.
Юнги:Няма да се събличаш.
Йешим:И от кога отговаряш ти за мен?!-той не отговори, хвана ми ръката и ме заведе в стаята ми. Джънгкук заключи вратата. Не го попитах колко време ще седим така. Беше ми ясно, че до сутринта няма мърдане.
Юнги:Какво ще правим?
Йешим:Абсолютно НИЩО! Аз си лягам.
Юнги:Лягаш ли си?
Йешим:Да!-взех си пижамата и се влезнах банята. След като се преоблякох излезнах и видях Юнги да лежи на леглото ми. Лежеше и гледаше нещо на телефона си. Беше толкова сладък. Седях и го гледах. Наистина ми липсваше, след малко се осъзнах и спрях да го гледам. Легнах до него и се обърнах с гръб към него.

Skip time

Вече час седях неподвижна и се правех на заспала. Както винаги не ми се спеше, но не можех да направя нищо. Не исках да го събудя. Изведнъж усетих как Юнги ме прегърна. Цялото ми тяло настръхна. Липсваха ми прегръдките му. Започнах да се отпускам и ми се доспа. Действаше ми като приспивателно. В прегръдките му се чувствах в безопасност. След малко съм заспала.

Г.Т. на Юнги

Вече час седим така. Тя спи, а аз не мога. Бих дал всичко за да я прегърна поне веднъж. Защо пък да не мога. Тя спи, няма да разбере. Прегърнах я нежно през кръста. Не бях се чуствал толкова добре от месеци насам. Наистина ми липсва. Как можах да не й повярвам. По-скоро да не я изслушам. Сега можехме да сме заедно. Мислейки съм заспал.

-----------------------------------------------------------
Здравейте! Отдавна не бях се включила. Това беше драмата. Тя ще си продължи де. Та... какво мислите? Харесва ли Ви книгата? Досега не съм получавала отговор на въпроса ми, но нищо. Както и да е. Това е 23 глава, надявам се да Ви хареса. До четвъртък!