On The Way to Love//M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

~24 глава~

"Нещо ме гони. Нещо доста високо и тежко. Чувам стъпките му, зачестеното му дишане и някоя псувня. Тичам и не знам накъде ме водят краката. Просто бягам. Навсякъде е тъмно и страшно. Бягам и се оглеждах наоколо случайно да видя някоя колиба или светлинка с надежда се скрия. Освен дървета няма нищо. Отнякъде се чува ръмжето на някое животно. Изведнъж се блъскам в нещо или по-скоро в някой. Сълзи започват да се стичат по бузите ми. Най-много мразя да вървя сама в тъмното. Страх ме. И не стига, че съм превзета от страха, ми и се блъскам в някого. Започва да ме тръска и да ми говори.
???:Йешим... Йешим...събуди се.... Йешим моля те събуди се....просто кошмар..." Събудих се цялата в сълзи. Юнги ме предърпа към себе си и ме прегърна. Бях се стреснала доста и просто плачех.
Юнги:Шшш...Аз съм тук.-казваше докато прекарваше пръсти през косата ми. Изведнъж развалих прегръдката и пак се обърнах с гръб към него.-Защо просто не ме оставиш да те прегърна.-попита тъжно, но не отговорих.-Изв-
Йешим:Спри!..Не искам извиненията ти!
Юнги:Не може ли просто да се сдобрим?
Йешим:Не!
Юнги:Липсваш ми!-каза, слагайки ръката си на кръста. Аз махнах ръката му, станах и се опитах да отворя вратата, за съжаление все още беше заключена.
Йешим:Ако не ти го изкарам през носа това Джънгкук...-влезнах в банята. Седнах на пода като прегърнах краката и пак започнах да плача. Не съм била толкова сополива през живота си. Просто плачех. Болеше ме. Попринцип вече отдавна да съм простила, (даже не знам кой на кого трябва да прощава) но не мога. Прекалено много ме боли, за да забравя всичко. Изведнъж мислите ми бяха прекъснати.
Юнги:Добре ли си?
Йешим:Да!-отговорих и отворих вратата. Излезнах от банята и легнах. След известно време заспах.

Г.Т. на Юнги

Йешим излезе от банята и легна. Болеше ме да я гледам така, но сама си е виновна. Колкото и пъти да се опитам да се ,,доближа" до нея тя просто ме отблъсква. Легнах тихо до нея. За мое щастие беше се обърнала към мен. Загледах се. Беше толкова спокойна. Беше като... бебенце. Гледайки я съм заспал.

Г.Т. на Йешим

Събудих се от нещо дишащо срещу мен. Лицата ни с Юнги бяха на милиметри. Честно казано ми харесваше първото нещо, което виждам сутрин да е той. Гледах го известно време и изведнъж се събуди. Веднага станах и се запътих към банята.
Юнги:Добро утро!- каза сънено.
Йешим:И на теб.-влезнах в банята и започнах със сутрешната си рутина. След като бях готова излезнах. Юнги все още лежеше. Взех си дрехи и пак влезнах в банята. След малко излезнах от помещението. Опитах се отворя вратата, но тя все още беше заключена. Започнах да викам и да удрям по вратата, обаче никой не отключи.
Юнги:Няма смисъл да викаш. Няма да ти отключът.
Йешим:Да няма да седим като затворници тук?!
Юнги:На мен ми харесва. Тишина, спокойствие, легло и ТИ.-се усмихна самодоволно и извика последното.-Какво още да искам?
Йешим:За теб не знам ама аз ще откача тук.-Взех си телефона и звъннах на Криси.