Изабела - Деветнадесета глава

1.4K 120 1
                                    

Изабела

За пореден път се извивам и съскам от болка, продължавайки да дърпам въжетата завързани за ръцете и краката. Ще го убия. Това нахално копеле ме завърза за леглото и ме остави сама без вода и храна. Цял ден не съм го виждала и само да се върне ще разбере, че никога не трябва да си прави майтап с мен.

- Само да се върнеш,само да се върнеш....- заканвам се и отново се извивам,но не мога да хвана края на въжето. Завъртях се на една страна и  внезапно вратата се отваря. Тъкмо да му кажа да върви по дяволите и  веднага затварям устата си, когато виждам цялата му риза в кръв.-  Какво, по дяволите?! - пристъпва към леглото ,откопчава ризата и я хвърля на пода. Ахвам, когато виждам марлята покрита с кръв на рамото му. - Какво се е случило? - поклаща глава и ляга до мен с неразгадаемо изражение . - Кървиш, трябва да се смени марлята. - не ме поглежда, очите му са приковани към тавана. - Отвържи ме за да ти помогна. -Леко завъртя глава за да ме погледне, виждайки тъгата в тях. - Моля те! -  след секунда отвърза въжетата и веднага ставам за да отида до банята. Отварям шкафа с аптечката и  вземам каквото трябва след това се връщам в спалнята,заварвайки го легнал по гръб със затворени очи и пребледняло лице. Сядам до него и премахвам кървавата марля,мръщейки се на нескопосано зашитата рана. Въпреки това почиствам мястото и залепям новата марля. Задържам ръката си там и поглеждам към синината на корема. Мога отново да го попитам какво се е случило,но искам да му дам малко време,ако иска ще ми сподели.

Шумно издишвам и бавно се изправям,държейки в едната ръка аптечката, но той ме стисна за китката ми и ме придърпва към себе си. Заравям лицето си във врата му,мислейки си как трябва да му се разкрещя за това, че ме остави вързана и сама, но като видях тъгата в очите му бързо пропъдих тази мисъл от главата си.

- Съжалявам! - Нямам представа за кое точно съжалява. Дали,затова,че ме упои и ме върза за леглото или за разранените ми китки,които сега докосва с палеца си. Вече няма значение,нещо лошо се е случило и трябва да бъда до него в такъв момент. След малко чувам равномерното му дишане и разбирам, че е заспал. Сгушвам се в него и затварям очи, наслаждавайки се на топлината, която излъчва тялото му. Точно тук ми е мястото,в неговите обятия.

Облечена и гримирана за работа вървя към вратата, но бързо се заковавам на място, когато виждам черния плик. Отварям го и с печатни бели букви пише.

Любов и Изпитание🔞Nơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ