Любов и Изпитание🔞

Владимир-Осма глава

Владимир

Още съм в шок. Не мога да повярвам, че в този момент тече ремонта на мечтаният клуб. Мамка му.Тази жена ще ме побърка и всяка минута се влюбвам все повече и повече в нея. По цял ден мислите са насочени към Ани и колкото да се опитвам да ги спра, тя е постоянно в главата ми. Споменът за изненадата, когато се появи като палава ученичка ме възбуди за пореден път,а едва са изминали няколко часа. Стискам пениса си през дънките за да спре,но той е на друго мнение и продължава да ме тормози.

-Владимир! - дълбокият глас на Виктор проехтя в помещението. Само това остава,да ме види възбуден като някой хлапак. Трябва да спра възбудата си ,но не той реши сега да ме излага. Прокарвам грубо длан през лицето си и изсъсках. - Добре ли си? - Усещам близостта му и рязко се обръщам с лице към него. Той ме огледа много добре и като се спря на коравият ми пенис,на лицето му плъзна малка усмивка. - Аха! Мислиш си в момента за Анелия? - свеждам смутено глава и забелязвам добре очертаният пенис през дънките.

-Тя ще ме подлуди. -поклащам глава. - Снощи беше...

-Разбирам те! Когато Изабела е наблизо и съм постоянно възбуден. - поглеждам зад рамото му и един мъж от екипа за интериора се приближава.

-Господин Павловски, след три, четири дни всичко ще е готово. - Виктор им кимна с глава,а екипа бързо прибра материалите и излязоха. Оставаме сами и сега е момента да му задам най-важният въпрос.

-Искам да поговорим за парите, които трябва да върна. - Този факт не ми излиза от главата и е време да го изговорим. Виктор повдигна вежди и махна с ръка, сякаш казах някаква смешка.

-Виж, ще ти го кажа един път и няма да се повтарям. Изабела държи на приятелите си и има само вас. - отварям уста, но той ме прекъсна. - Анелия е важен човек в живота ѝ и ще направя всичко за да е доволна и щастлива. -посочи помещението. - Това е един старт за млад човек като теб. Анелия ми разказа за мечтата ти и това е най-малкото, което мога да направя. - поклаща глава,не може да оставя така нещата.- Не ти искам парите.

-Какво искаш тогава? - В днешно време не се правят такива подаръци. Това е странно. Постъпката му е странна. Той не ме познава. Виктор се приближи и ме потупа по рамото.

-Искам да го развиеш. Да стане най-посещаемият клуб във Варна. Разбра ли? - кимам с глава,решен да му докажа,че ще се справя. - Добре, а сега ме чакат делови разговори. Имаш номера ми и,ако нещо ти потрябва ми се обади. - обърна се и излезе от сградата. Имам чувството, че това е един сън и след малко ще се събудя. Когато банката отказа заема с довод, че заплатата в бара е ниска, а имам семейство да храня се отчаях. Нямах представа, от къде щях да взема толкова много пари. С тези мисли лягах и ставах цели две седмици и бях като невменяем, но дойде ден, в който съдбата реши да е на моя страна и най-сетне имам късмета да реализирам мечтата си.