Димитър-Двадесет и първа глава

186 23 0
                                    

Никита

Наблюдавам бременната Ангелина как сладко си похапва от всичко на масата и се чудя дали и аз ще имам този късмет да стана майка. Винаги съм искала голямо семейство и,ако ми се отдаде възможността ще го направя. Колкото повече деца,толкова по-щастлива ще бъда. Благородно завиждам на Лина и Мартин. Очакват тризнаци,какво по-хубаво от това. Да,ще им е трудно в началото,но все пак рано или късно живота ни ще се промени и ние ще поемам по пътя,който води към семейството. Мъжът и децата. 

-Искаш ли? - поклащам глава. - Ти губиш.- засмивам се. Това момиче може да ти оправи настроението за секунди. 

-Какво е чувството да носиш три деца? -

-Така като ме гледаш какво е чувството? - засмива се с пълна уста. - Приличам на крава само не съм започнала да казвам "Му-у".- отново ме разсмива. От два дена живея с нея ,докато Митко и брат му правят всичко възможно да вземат парите от застраховката ,а времето ми с Лина минава неусетно в смях и забавление. Точно от това имах нужда. Да се разсея след всичко,което ми се стовари.

-Кога ти е термина? - взе една вафла "Морени" и я разопакова. Отхапа от нея и отговори с пълна уста. 

-След два месеца. - 

-Дано всичко да мине по мед и масло. Ще видиш…- телефонът ми извибрира и ме прекъсна. Поглеждам номера и се намръщвам,когато виждам, че не ми е познат.

-Ще мине! Вярвам в това, а и нямам търпение да видя Мартин сред децата. Той ще е страхотен баща. -взирам се в номера и казвам това ,което мисля.

-Така е! Двамата братя са прекрасни мъже. -  телефонът ми отново извибрира, известявайки за получено съобщение. Прочитам го и веднага усещам как ръцете ми започват да треперят. 

-Добре ли си? - попита Ангелина. Явно забеляза промяната в изражението и скованата ми стойка,но не трябва да я натоварвам. Все пак е бременна.

-Да, ще отида до банята.- с подкосени крака едва се изправям,но се държа,Лина не трябва да разбира. Това не я засяга. Влизам в банята и веднага заключвам вратата,да не би да иска да влезе. Отново прочитам съобщението и се замислям откъде знае за новият ми номер.

Ела на ул. Родопи 3 след петнадесет минути! Ако не дойдеш на време ще се случи това. 

След секунди получавам видео съобщение. Ахвам, когато виждам близнаците да стоят близо до изгорелия сервиз. Докато те си приказват зад тях се спотайва мъж с черна качулка. Внезапно вдигна ръка и насочи оръжието си към тях. Видеото спря,подтиквайки ме бързо да отговаря на съобщението. Ще бъда точна.

Любов и Изпитание🔞Donde viven las historias. Descúbrelo ahora