Димитър- Петнадесета глава

189 23 0
                                    

Никита

Влизам бясна в "домът" ми.Това мръсно копеле. Не знам каква игра играе, но на мен взе да ми писва. Търпя го четири месеца,изпълнявам всяка негова прищявка за да не предизвиквам баща ми,твърде важни са близнаците за мен,макар те да си мислят друго и на всичкото отгоре този нещастник съобщава на пресата, че съм бременна.

-Как можа? Не съм бременна, по дяволите! - влизам в кабинета му с гръм и трясък,сочейки го с пръст. Констанин се облегна на кожения стол и повдигна вежда,изненадан от държанието ми. 

-Не ми размахвай този пръст, Никита! - изражението му за секунди се промени и от  уплаха правя няколко крачки назад. Неговите настроения се менят всяка минута и нямам представа какво да очаквам в този момент. - Какво си се наежила? Нали знаеш, че аз решавам какво ще се случи за в бъдеще. -Константин се изправи от стола и се приближи към мен,карайки ме да стисна зъби и да извърна поглед. Колкото и да е красив за мен си остава един дявол. 

-Защо казваш на пресата, че съм бременна? - питам аз и се взирам в стената срещу мен. 

-Защото искам да поразчистя пътя си. Някои хора ми пречат, скъпа ми Никита. - грубо ме стисна за брадичката.

-Кои са тези хора, Константин? - 

-Нали ти казах да ме наричаш "мило" в ежедневието и "татенце" в леглото. - каза грубо той и ме хвана за косата,причинявайки ми болка.- Ще викаш ли сега "татенце", а? - поклащам глава и стискам ръката, която ме държи здраво за косата. 

-Моля те! Не го прави! - казвам през сълзи аз. На лицето му се появи злобна усмивка,показвайки ми точно какво ме очаква. Рязко ме бутна и така се отзовавам на земята,лазейки далеч от него,но той издърпва роклята и с един замах свали бикините ми.  Изпищях и започнах да се боря с него,докато не ме удари по лицето,карайки ме да проплакам и да се спра. Сълзи текат по бузите ми,когато откопча панталона си и извади пениса на свобода. Ще направи същото като при Петър. Ще ме изнасили. Надвесва се над мен и влезе толкова рязко,че цялата се сковавам. Вдигам поглед към тавана,докато тласка като побеснял. Пъшка и стене,а аз вече не усещам болка. Станах безчувствена във всяко едно отношение. В мен не остана и капка живец. Съжителството ми с този мъж ме превръща в човека, който бях преди десет години. Жената с няколко опита за самоубийство. Прииска ми се в момента точно това да направя,да се самоубия.

Любов и Изпитание🔞Donde viven las historias. Descúbrelo ahora