Любов и Изпитание🔞

Мартин - Двадесета глава

Мартин

Погълнат от работа и не обръщайки внимание на никого,слагам черните ръкавици и се захващам да отпусна напълно ръчната спирачка. Поставям опори на предните колела и взимам кръстатия ключ до себе си, разхлабвайки болтовете на колелата. Избърсвам потното си лице в ръкава на гащеризона и преди да направя следващата стъпка брат ми изкрещя.

-Мартине, телефона ти. Не го ли чуваш? - наистина не го чух. Пълна суматоха е в сервиза ,имаме много работа и телефона е на бюрото, далеч от мен за да не се разсейвам с разговори. Намръщвам се,когато виждам непознатия номер.

-Да!

-Мартин?! - казва плахо женски глас.

-Аз съм!

-Веднага ела в кафе "Попи".

-Какво има? Ангелина, добре ли е? - изправям гръб.

-Отвлякоха я. - първите секунди съм в пълен шок след това стискам силно телефона и хвърлих всички фактури,документи и папки на земята.

-Брат, успокой се! - казва Димитър и слага ръката си на рамото ми. Отскубвам се и се обръщам с лице към него,напълно разгневен.

-Това копеле… Ще го убия…Само да ми падне в ръчичките… - всички клиенти се взират в мен,карайки  брат ми да ме задърпа към склада. Не трябва така да се държа пред хората,но става дума за Лина. Когато е свързано с нея,се превръщам в изригнат вулкан. Тя носи децата ми,по дяволите.

-Какво ти става?! - обикалям в кръг и с всяка изминала секунда яростта достига до върха. - Мартине!

-Онзи изверг е отвлякъл Ангелина. Бременна е. Не ѝ трябва този стрес. Ще загуби децата. - докато говоря слюнки хвърчат от устата ми.

-Мамка му… Наркоманът?

-Същият. - Димитър седна на масата и сведе глава. За известно време се чува само тежкото ми дишане, докато не решавам кое е най-добре за да си я върна. - Трябва да се обадя на Виктор.

-Действай! -брат ми веднага се съгласява с мен. Бързо го набирам, но не вдига, затова пробвам втори път. Докато не ми вдигне няма да се откажа.

-Мартин!

-Трябва ми помощ! - стискам яростно зъби.

-Какво става?! - попита Виктор, чувайки и гласа на Изабела.

-Марти, какво има?! Ангелина добре ли е?

-Отвлекли са я. - тя ахва и бързо прошепва нещо на Виктор.