"Любов и изпитание" е поредица от шест книги ,които ще ви пленят по всякакъв възможен начин. Всяка една ще ви накара да почувствате,това което чувстват героите в историите. Бъдете готови за нещо различно,нещо интересно с доза екшън и няколко капки л...
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Анелия
Преди да затворя куфара поглеждам към новата книга, която онзи ден купих,"Грижа за бебето". Взимам я и разлиствам страниците докато не стигам до една, където се описва дословно първите стъпки при кърмене. Всяка вечер чета и обогатявам знанията си за дългоочаквания момент. Остават пет месеца до термин и с нетърпение броя дните за мига,в който ще видя и прегърна малкото съкровище растящо в мен.
Прибирам книгата и за последно оглеждам апартамента. Толкова много спомени,някои бяха хубави, други не толкова приятни. Надявам се на новото място да създам нови спомени,но този път няма да бъда сама. Поставям ръката си на корема и леко го потърквам. Време е за ново начало. Клаксон на автомобил ме изкарва от мислите и бързо излизам от апартамента, оставяйки ключа под изтривалката. Хазяйката знае,че там ще го оставя,така се разбрахме.
Когато шофьора ме видя веднага излезе за да ми помогне.
-Благодаря ви! - качвам се на задната седалка и защитно поставям ръцете си на корема. - Тук съм мъниче.- Заглеждам се през прозореца и през последните три месеца се връщам към думите на доктора "Ако не се пазите, ще загубите бебето". След случая правя всичко възможно да се грижа добре за себе си. Храня се здравословно и пия витамини. По тази причина напуснах клуба още преди два месеца, сбогувах се с колегите си,с Бела и близнаците,но най-тежка беше раздялата с децата.
Ретроспекция
-Деца! Елате да се сбогуваме! - извиках аз. Притичват към мен и бързо приклякам пред Филипа ,докосвайки пухкавите ѝ бузки. - Искам да продължаваш в същия дух и никога да не ме забравяш. - целувам я и избърсвам сълзата, която падна на бузата ѝ.
-Защо ни оставяш? - изхлипа тя и уви малките си ръчички зад врата ми.
-Скоро пак ще дойда. - лъжа аз. Следващият е Анастас, който е със сведена глава и се взира в обувките си. Повдигам главата му и се усмихвам на тъжното му личице. - Ще те видя ли по телевизията? - лека усмивка разтегна малките му устни.
