Любов и Изпитание🔞

Мартин- Шеста глава

Ангелина

Стоя на стълбите и шокирано се взирам в бившия си приятел,който ме остави за да гради бъдеще другаде. Променил се е за трите години,в които е бил в САЩ. Изглежда по-едър,светлата му коса е по-дълга от обичайното късо,сега е почти до раменете. Зелените му очи,които обожавах тогава сега са насочени към мъжа зад мен. 

-Кой си ти? - попита Мартин с типичния рязък тон.

-Аз съм гаджето ѝ. - казва най-нахално Николай,а  Мартин се обърна към мен,учуден от това.

-Бивше гадже.Ти ме изостави. Май това го забрави. - казвам по -високо,отколкото ми се искаше. В момента не ми се занимава нито с Николай ,нито с Мартин. Искам да се прибера,да се изкъпя и да си легна.

-Искам да се върнеш при мен.- спокойно казва Николай. Не мога да повярвам какво ми чуват ушите. Когато аз му се умолявах да не ме оставя,той ми каза,че има цел и трябва да я изпълни. Сега моята цел е да го отрежа,искам спокойствие ,а не допълнителна драма.

-Сега се сети? Къде беше, когато родителите ми починаха? Къде беше през тези три години? Отговори ми!- усещам ръката на Мартин на гърба ми, но се отдръпвам. Нямам нужда от съжаление.Изкачвам последните две стъпала,докато изваждам ключовете за да отворя вратата и да избягам от двамата. Хвърлям ги на масата и отивам в стаята си, излягайки се на леглото за да се опитам да забравя всичко,което ми се случи. Не мога да простя на Николай. Толкова бързо ме отхвърли от живота си,а и на няколко пъти му писах, но той така и не отговори на нито едно съобщение.  Сега идва и си мисли, че с лека ръка ще простя за болката, която ми причини.  Не почувствах тази тръпка, която имах, когато бяхме заедно. Вече не означава нищо за мен,за разлика от  Мартин. Толкова много чувства се блъскат в сърцето ми, че не знам как да се справя с тях. Поклащам глава и решавам да се преоблека и да оставя всички мисли настрана, отдавайки се на съня. 

.........................................................

Събуждам се от силното блъскане по вратата. Дезориентирана ставам от леглото за да видя кой е толкова настоятелен. Крачките ми са непохватни и нестабилни, погледа ми премрежен,докато стигам до вратата и поглеждам през шпионката. Мартин се е облегнал на парапета до стълбището и скръстил ръцете си под гърдите. Отварям вратата и изведнъж ми стана горещо. Повдигна глава и ме огледа от глава до пети,изчервявайки се заради късите панталонки и впитата тениска.