Любов и Изпитание🔞

Мартин- Осма глава

Ангелина

Лежа на безобразно мръсния матрак и се чудя как да се измъкна от тук. През последните два часа съм огледала цялата стая. Всеки ъгъл, всяка пукнатина, но няма нещо, което да ми помогне. Има малко прозорче, но не мога да го стигна, а ако помръдна малко леглото влизат да проверят какво се случва. При всяка моя стъпка отварят вратата и ме питат един и същ въпрос… Какво правя?

Все още не мога да повярвам, че човека, който познавах толкова дълго време може да се промени до такава степен, че да не искам да дишам един въздух с него.

Ретроспекция

- Здравей, Ан! - каза мъжки до болка познат глас.

-Николай! - реакцията му е да избухне в смях, сякаш казах най-голямата шега на света.

-Бинго! Браво, Ан!-продължи да се смее като някой психопат,а аз изсумтявам на галеното име, което ми измисли още в университета.

-Не съм ти, Ан! Кажи ми какво правя тук? - троснато питам аз,карайки го да спре да се смее и с две бързи крачки се приближи и ме бутна към стената.

-Скъпа моя! С теб много ще се забавляваме.- сбръчквам нос от ужасния дъх на алкохол и бързо извръщам поглед. Този човек пред мен не е същия Николай, когото обичах толкова много. Не знам какво се е случило с него,но взе много да ме плаши. Една сълза се търкулна по бузата ми и той нежно я избърса с палец. - Толкова си красива, Ан! - приближи се по- близо и плъзна езика си от врата до брадичката. Леко се отдръпвам,не ми е приятно да го прави. - Винаги си била толкова вкусна.- след тези думи той ме целуна, но не отвръщам и това го ядоса,щом здраво стисна брадичката ми. Заболя ме и разтварям устни,възползвайки се да пъхне езика си в устата ми. Рязко извивам глава. Не искам да го целувам. За мен е вече минало. - Сега бъди добро момиче и тръгни с Филип.

Погледнах към въпросния Филип и се оказа, че е онзи,който ми запуши устата. Тръгвам след него и хвърлям бърз поглед на дългия коридор, през който минаваме. От дясната ми страна на всеки три, четири метра има врата,всички стени са нарисувани с графити,определено това е изоставена сграда. Филип отвори последната врата и ме бутна да вляза,запушвайки носа си от силната миризма на мухъл. Завъртях се в кръг и с тежка въздишка си задавам въпроса.

Как ще се отърва от Николай?

Край на ретроспекцията