"Любов и изпитание" е поредица от шест книги ,които ще ви пленят по всякакъв възможен начин. Всяка една ще ви накара да почувствате,това което чувстват героите в историите. Бъдете готови за нещо различно,нещо интересно с доза екшън и няколко капки л...
-О, Боже! - хлипайки казвам аз. Мартин не откъсва очи от нея, а от моите не спират да текат сълзи - Моля ви! Кажете ми, че са добре!- изведнъж на лицето ѝ се появи широка усмивка. Объркана поглеждам към Мартин, виждайки изненадата в очите му.
-Ясно виждам три малки точици. - изписквам и закривам устата си с ръка.
-Как така три? До преди няколко дена бяха две.- Мартин неспокойно започна да обикаля кабинета.
-При многоплодна бременност е възможно в начален стадий да не се види добре плодовият сак. Особено, ако са много близки един до друг. Беше рано за да чуем сърчицата им, но вече си в края на седма седмица. - погледна ме. - Скъпа, нека да те видя през корема.- Изважда вагиналната сонда и намазва с гел абдоминалната като леко я натисна под пъпа. Смъкна я надолу и внезапно утекна бързия ритъм на сърцата им. Мартин рязко спря и се обърна към нас,приближавайки се към монитора.
-Това сърдечният ритъм ли е? - попита шокиран той.
-Да, господине! Да не ви притеснява, че е неравномерен. Това е нормално,но ще трябва да те следя на всеки две седмици. Забелязвам, че третото е с по -малки размери от останалите. - чува се някакъв звук и пред очите ми се появи ехографска снимка.
-Едва се вижда. - казва той и ми сочи почти незабележимата черна точка. Повдигам глава и се вглеждам в пребледнялото му лице.
-Добре ли си?
-Не! В момента треперя и главата ми ще гръмне.
-Ангелина, ще те чакам след две седмици. - казва д-р Николова,оставайки ми няколко кърпи за да се почистя.
-Добре! - Николова ни се усмихна след това излезе от кабинета.-Марти! - прегръщам го и хлипам. - Ще имаме три дечица. - той ме гали по гърба и прошепва в ухото ми.
-Спокойно, миличка! Не се напрягай. Искаш ли нещо?
-Искам ягоди, диня, пъпеш и сладолед също. - той повдига вежда и се засмива.
-Каквото пожелаеш. Ако искаш цялата сергия с плодове ще ти купя.
-Добра идея! - казвам аз и го целувам нежно по устните.
-Да, знам! Сега намерих подаръка за Изабела. - Марти се появи с прекрасен костюм,от който буквално ми спря дъха. Колкото повече се приближава толкова повече задейства всички хормони в мен. - Дали ще го хареса? Все пак е мотор. - само като виждам как го оглежда и решавам да го целуна по бузата.
-Да, скъпи! Ще се влюби в него. - по изражението му разбирам, че не е много убеден. - Важно е жестта. Не го мисли толкова.
-Добре! Да тръгваме! Ще ни чакат. - хвана ме за ръката и излизаме от хотелската стая. Мястото на церемонията е вълшебно. Хотел"Бриз" е удоволствието от почивка и уют,отдалечено от туристически поток. За няколко часа се наслаждавах на всичко това ,особено с моите пристъпи на гадене,но учудващо тук се чувствах добре. - След малко ще се видим! - целуна ме по устните и отиде при булката, а аз се настанявам на един от белите столове. По-напред за да не пропусна нещо. По принцип трябва да съм притеснена,никой не познавам, но като гледам Виктор колко е неспокоен и едва стои на мястото си,моето е нищо,в сравнение с това какво изпитва той в момента.
Изведнъж се чува сватбения марш и буквално ахвам, когато виждам красивата Изабела. Роклята е създадена за нея. Предизвикателна, стилна ,секси, направо е шеметна,но очите ми се преместват към мъжа, който я придружава. Изведнъж ми става горещо. Не може толкова добре да му приляга костюма,но е факт. Хормоните ми са повишени на макс и определено го желая,а не трябва. На сватба сме все пак.
Марти ме погледна и вече се разтопих. Този негов син поглед ме кара да си представям всякакви порочни неща и така като гледам май разбра за какво си мисля,щом се подсмихна. Беззвучно му казвам ,че го обичам и той ми отвръща със същото ,но и поглежда към корема ми. Докосвам все още плоския си корем и си мисля за прегледа ни едва преди два дена. Тризнаците растат, но едната точица по- бавно се развива и това малко ме притеснява,макар Николова да ме увери,че не е за притеснение.
Прогонвам лошите мисли и се връщам към церемонията.Виктор и Изабела казват обетите си и страстно се целуват, а аз ставам от стола и се усмихвам широко на младоженците. Внезапно настъпва тишина и всички се обръщат към мен. Изчервявам се от погледите им и виждам Мартин да бърка в джоба на панталона и да изважда малка червена кутийка. Ахвам от изненада и закривам с ръка устата си. Гледаме със сините си очи и пада на едно коляно, отваряйки кутийката. Златният годежен пръстен заблестява пред очите ми.
-Ангелина, ще се омъжиш ли за мен? - всички започнаха да викат, но не мога да откъсна поглед от пръстена. Прекрасен е. Марти е прекрасен. Моята любов. Моето щастие. Моето бъдеще. Обичам го!
-Да! - високо извиках за да чуят всички. Той се изправи и силно притисна устните си в моите. - Обичам те! - сложи пръстена и двамата поглеждаме към него.
-И аз, миличка!
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
