Владимир-Тринадесета глава

205 31 2
                                    


Анелия

Стоя пред гардероба и оглеждам малкото дрехи, които успях да взема преди да си тръгна от апартамента на Владимир. Тениска, дънки, мъжки шорти.... не мога да отида с тези дрехи. Ще изглеждам като една стара мома.

-Нося ти нещо прилепнало и секси. Едва ли ще искаш да отидеш с тези дрехи? -въздъхвам от облекчение.

-Златна си.Притесних се, когато видях, че нямам нищо свястно за среща. - оглеждам туниката и разбирам, че е твърде къса за вкусът ми. Не мога да я приема,затова я връщам.

-Оф, Ани! Покажи му малко бедра, малко дупе.

-Из, отивам при него за да говорим, а не да го съблазнявам. - тя се засмя и натика туниката в ръцете ми.

-Докато разговаряте,ще направиш някоя друга чупка за фон. - не мога да се стърпя и се засмивам. Изабела е по-лудата от нас двете. Преди да срещне Виктор се беше отдала на живот. Всяка седмица ги въртеше,това я зареждаше. Сега пак я има тази лудост, но в по-малки количества. Все пак е омъжена и скоро се надявам да си направят едно бебе.

-Из, не съм сигурна, че... - веднага ме прекъсна.

-Из, Миз, обличай я. Няма време. Оставила съм Наталия на Виктор и след малко ще изпадне в паника. - изхлузвам през глава тениската на Влади и в същият момент вратата се отваря. Мамка му. Изабела никога не заключва. Закривам гърдите си с ръка и ахвам от изненада, когато виждам Влади да влиза. - Оставям ви.- каза Из и бързо се изниза. Инстинктивно му обръщам гръб,но така предоставям гледка на голото си дупе. Той обожава дупето ми и не закъсня реакцията му. Излива няколко ругатни,заради които ми стана смешно.

-Здравей! - поздравявам аз. Влади се облегна на вратата и зелените му очи се плъзнаха по тялото ми.

-Здравей! Отиваш ли някъде? - Гласът му е по-различен от преди и веднага се замислих за обицата. Какво ли ще е чувството да го целуна или да я усетя там долу? Прехапвам устна и го оглеждам така както той направи. Изглежда както винаги невероятно,с тъмните дънки,прилепналата риза по стегнатото му тяло. Това е Влади. Просто великолепен.

-Ами щях да идвам при теб.. за...- заекнах аз и смутено свеждам глава.

-За?

-За да поговорим. - Очите му се спират на бедрата ми ,карайки ме леко да смъкна тениската,сякаш той не е виждал какво има под нея.

Любов и Изпитание🔞حيث تعيش القصص. اكتشف الآن