Любов и Изпитание🔞

Обща книга-Епилог 1

Димитър

Стоя до арката и чакам да се появи бъдещата ми съпруга. Дойде и този момент. Да кажем заветното "Да" и да се вречем във вечна любов.

-Успокой се ,брат! - Мартин ме потупа по рамото,но в момента съм толкова скован,че едва усещам допира му. Притеснението си казва думата. И не е заради мястото или цялото приготовление за да изглежда всичко перфектно,а отговора ѝ. Дали ще иска да изживее старините си с мен,дали наистина ме обича толкова много както казва. Животът ме е научил да се съмнявам във всичко. Може да е глупаво,но по дяволите ,докато не чуя тези думи ,излизащи от нейната уста, няма да се успокоя.- Тя е безвъзвратно влюбена в теб. - брат ми много добре знае за какво си мисля. Разбира ме. Може би той е единственият ,който разбира тази моя страна. На страх и съмнение.

-Ами...ако...- Лина ме прекъсна с шъткане. Поглеждам към пътеката и я виждам да върви към мен. Неспокойно направих една крачка напред после назад. Изведнъж и вратовръзката започна да ме задушава. Леко я издърпвам,но Мартин свали ръката ми и поклати глава. Имам чувството,че ме пържат на бавен огън.

-Здравей! - поздрави ме Ники. Боже,толкова е красива. Не мога да откъсна очи от нея. Роклята е впита по тялото ѝ като така се вижда очертания ѝ корем,а тези устни в розов гланц ме карат да се приближа,но бързо ме спряха. Гостите се засмяха.

-Здравей! - Свещеникът се прокашля и след малко започна да говори. Въобще не го слушам. В момента искам да наблюдавам Ники,моята бъдеща съпруга. Тя се изчерви,но не извърна поглед,а продължи да ме гледа в очите.

-Митко,кажи нещо! - гласът на брат ми ме накара да го погледна.

-Какво?!

-Вземате ли я за ваша законна съпруга? - О,не знаех,че толкова бързо ще стигне до този въпрос.

-Да,разбира се! - Ники се усмихна и дойде ред тя да потвърди. Слава богу,каза "Да" . Сякаш си отдъхнах като го чух.

-Обичам те! Никога не се съмнявай в това. Ти си тук. - тихо изрече тя за да я чуя само аз. След тези думи не мога да чакам повече. Придърпвам я към себе си и силно я целувам. Отново чувам гостите да се смеят,но не ми пука. Вече няма връщане назад. Тя на мига ми отговори като преплете езика си с моят.

-Митко,по дяволите! Чакай малко. - брат ми се засмя,а аз продължавам да я целувам. Ако бяхме насаме досега да съм я съблякъл и да заровя лицето си между хубавите ѝ крака. - Митко...брат...- позволявам му да ме отдръпне от нея. Наистина трябва да изчакам. - Халката..... - нищо не чух от свещеника. Все едно не съм тук. Вземам халката от ръката на Мартин и го слагам на пръста ѝ. След малко тя прави същото. Ники е щастлива,усмивката ѝ през цялото време краси лицето ѝ.