Любов и Изпитание🔞

Изабела- Двадесет и четвърта глава

Виктор

-"Майко"!

-Здравей, "синко"! - казва тя с подигравателен тон.- Отново си бил непослушен. - приклекна и погледна към кървавото петно на бедрото ми. 

-За какво е всичко това? Заради парите ли?

-О, миличък, ти ми отне живота откакто се появи на вратата. - сбръчквам чело от думите ѝ. За какво говори?! - Атанас не трябваше да те води....- поклаща глава. -... Ти си проклятие.

-Какво?!- недоумяващо питам аз.

-Майка ти умря след раждането. - Какво, по дяволите?! Как така е умряла? Гледам я в очите и веднага един въпрос ми се върти в ума.

-Ти коя си?!

-Аз съм любимата ти мащеха. - вече всичко придобива смисъл. Знаех ,че не ме обича,никога не ми го е казвала и винаги се чувствах чужд,а не като неин син.

-За това ли ме използваше като сексуален атрибут за тъпите ти приятелки? За това ли е било всичко, кучко?! Ти си отвратително същество! - изплювам се в лицето ѝ и усмивката ѝ помръква,удряйки с юмрук раненото ми бедро. Извиквам и се свивам на земята от болка.

-Спри! - с тих глас казва Изабела. - Спри! Стига! - Виолета се изправи и отиде при нея,забивайки ѝ силен шамар,от който Изабела изплака от болка.

-Ще те убия! - крещя аз.

-Млъкни, Викторе! - казва Ивета.

-Каква ти е на теб изгодата? Да не те изнудва? - много добре знам какъв подход има "майка ми".

-Виолета ми обеща, че ще те имам, ако ѝ помогна. - колко е наивна Ивета. Все още си мисли,че съм същия хлапак преди години и може да си правят с мен каквото поискат.  - Ако убием Изабела, ти ще си мой съпруг. - лошото е ,че тогава тя си вярваше и продължава да го прави.

-Млъквай, Ивета! - съска "майка ми".

-И ти ѝ повярва. Как може да си мислиш, че ще ме накараш да стана твой съпруг?

-Обичам те! Откакто преспа с мен,аз се влюбих в теб. - очите ми се разширяват от признанието ѝ. Ние имаме повече от 22 години разлика. За каква любов става дума?

-Ти си луда. Как ще си влюбена в момче на петнадесет години? 

-Ти си спала с Виктор?-попита Изабела,напълно озадачена от чутото. Може би сега е времето тя да узнае истината.

-Ивета отне девствеността ми. Майка ми искаше да си плащам за всичко като спя с приятелките ѝ. - чувам ахване и поглеждам към Изабела,която видимо изглежда на шокирана и ядосана. 

-Ти си един демон идващ от Ада. - съска тя и гледа към Виолета,която отново се запъти към Изабела,но вратата се отваря с гръм и трясък и това я спря. Копелето, което ме простреля влиза в мазето, но зад него има мъж с пистолет в ръка. Още двама се присъединяват и настана суматоха. Куршуми прелитат из сумрачното мазе,възползвайки се да пропълзя към Изабела. С пъшкане се изправям и отвързвам ръцете ѝ след това краката,но тя не повдига глава.

-Изабела, чуваш ли ме? - не отговаря и с трепереща ръка проверявам пулса ѝ, но такъв не долавям. Мамка му!

-Залегни! - крещи някой зад мен. Действам на секундата ,прегръщайки я за да паднем заедно на земята. Пъшкам от болка в крака си ,но здраво я стискам в ръцете си.

-Пусни я! - "Майка ми" опря дулото на пистолет в тила ми. Имам три секунди да реагирам,затова рязко се извръщам и с ръка отблъсквам пистолета от ръката ѝ. Има предимство и бързо ме рита в корема,за да ме спре да взема пистолета,но попада в ръката ми. Преди да се завъртя към нея ,тя ме натисна с крак по гърба и хвана косата ми,удряйки лицето ми в земята.  Сумтя и рязко се обръщам,избутвайки я от себе си като така тя загуби равновесие и падна по дупе. Това е шанса ми. Прицелвам се и натискам спусъка. 

-Викторе, помогни ми! - извика тя,хващайки се за корема.Не ѝ обръщам внимание, нека да се дави в собствената си кръв. Сега най-важната е Изабела и само като виждам огромното червено петно, простиращо се между гърдите ѝ и изпадам в паника,мислейки си,че ще я загубя.

-Не.....Изабела .... - запушвам носа ѝ, поемам си въздух и го издишвам в устата. Правя го още няколко пъти и отново проверям за пулс. Изкрещявам и поставям длани една върху друга, натискайки ги в областта на гръдния кош. - Хайде...Хайде...

-Господине, отдръпнете се! - казва мъжки глас, но не го отразявам,а продължавам да натискам,крещейки името ѝ.