Любов и Изпитание🔞

Изабела - Седемнадесета глава

Виктор

-Изабела....Изабела...Къде си, любов моя? - крещя аз, оглеждайки се във всички посоки. Мамка му! Къде е тя? Къде са охранителите? Блъскам хората около мен и се моля да я открия. Михаил ми се обади преди да стигна до колата, кучката намисля нещо и е бесен заради сестра си. Мисли си,че отново ще я нарани. Трябва скоро да задействаме нашия план,нямаме време за губене.
Изваждам телефона от джоба и бързо пускам едно съобщение на Михаил. Изпращам го и пред мен се появяват охранителите.

-Къде е?! -Двамата свиват рамене, а аз без да се замислям забивам юмрука си в челюстта на единият. - За какво ви плащам, некадърници такива?! Если ты не найдешь ее через две минуты, я тебя убью! (Ако не я намерете до две минути ще ви убия! ) - крещя аз насреща им. Идиотите тръгват към тълпата, а аз свивам ръце в юмруци, минавайки като танк през всички. В момента никой не може да ме спре,искам да я взема в ръцете си и да усетя топлината ѝ.

Оглеждам входа на терминала и замръзвам на място, когато виждам Изабела в безсъзнание в ръцете на някакъв мъж с черни дрехи. Бягам към тях, но нещастника отваря задната врата на зелен бус и непохватно я хвърля на седалките.  Качва се и тръгва с бясна скорост.
Прокарвам ръката си през лицето и изкрещях от това колко лесно я взеха. Със стисната челюст се завъртях във всички посоки, виждайки  служебния автомобил на охранителите в близост. Яростно дърпам дръжката за да отворя вратата, но е заключена. По най - бързия начин свалям ризата си и я увивам около юмрука си,удряйки няколко пъти прозореца. След секунди парченца стъкла се разпръскват във всички посоки,качвайки се без да ме интересува,че има стъкла върху седалката.

-Господин Павловски! - вика единият.

-Ключът.... Бързо! - той ми го подава и без да се обяснявам потеглям към буса. Заради избухналата ми кола са блокирани няколко улици и движението е затруднено. Полицаи има навсякъде,пожарната идва ,а малко по- напред има блокада. Бусът спира, а единия от полицаите му прави знак с ръка да се приближи. Говорят няколко секунди и той тръгва. Има още три коли пред мен и бързо набирам номера на Ивайло. След два сигнала той ми вдига.

-Шефе!

-На летището съм. Някой се опита да ме убие. Проследи зеления бус, който беше на паркинга до преди пет минути. Веднага! 

-Добре! - казва той и ми затваря.

Минавам без проблеми през полицията и чакам обаждането на Ивайло. Нямам представа как ще я измъкна. Този мъж може да е въоръжен и опасен,но няма да я оставя. След още няколко тегави минути,Ивайло ми звънни.