Любов и Изпитание🔞

Владимир-Единадесета глава

Владимир

Събуждам се отново сам. Опипвам с ръка мястото до себе си и с тъга разбирам, че е студено и непокътнато. Заравям нос във възглавницата и силно вдишвам,усещайки нейният аромат, който толкова много ми липсва. Никога не съм си мислил, че ще изпитвам такава болка от раздялата ни. Когато Деница ме остави и замина в Лондон не се чувствах по този начин, но сега е различно. Обичам я и си я искам обратно.

От три дена обмислям варианти за да си я върна. Няколко вече приложих и ефект нулев. Анелия е твърдоглава и трудно може човек да я убедя в обратното. Наумила си е, че липсва доверие във връзката ни и държи на своето. Имам ѝ доверие, но в онзи момент се отключи нещо в мен, изревнувах като най-големият глупак и така провалих здравата ни и силна връзка.

Пресягам се и вземам телефона за да изпратя поредното съобщение.

Владимир: Анелия, липсваш ми!

Плъзвам пръста си, забелязвайки,че нито едно от съобщенията ми не е прочела. Не очаквах да е толкова безразлична и това определено ме ядосва. Толкова много дадох за тази връзка. Казах ѝ,че я обичам ,а тя не иска даже да ми пише От ярост силно изкрещявам. Мамка му. Направо не издържам на това напрежение и ми се прииска да я хвана и така да я напляскам, че да не може да седне на дупето си. Само при споменаването на хубавото ѝ дупе и пенисът ми неочаквано започна да реагира.

-Не е сега времето. Не ме тормози и ти.- стиснах тестисите си толкова силно за да изпитам непоносима болка, но проклетника не иска да омеква. - Не е тук. Спри се! Тъпак...Идиот....- докато го нареждам се чува вибрацията на телефона ми и бързо отговарям на Виктор. - Да!

-Къде си?

-В нас.

-Идвай в клуба! Довечера е откриването.- Вярно. Дългоочакваният миг дойде,а аз не съм на себе си. Три скапани дни, тя ме измъчва. Ръмжа и затварям на Виктор. Няма какво да му кажа. Да ме съжалява не е в негов стил,затова влизам в банята с надървеният си пенис и пъшкам от болка. За един кратък миг си мисля, че водата ще го успокои, но и той е срещу мен. Всички са срещу мен.

Стоя под топлата струя и за пореден път си мисля за Ани. Сега като се замисля тя е постоянно в мислите ми. Сутрин,обед и вечер. Даже я сънувам. Тя е толкова красива, че не мога да я опиша с думи. Още като бяхме приятели я исках в живота ми, но тя беше объркана и наранена. Съжалявах я и исках да бъда до нея в трудните ѝ моменти, но тя предпочете като една силна жена, каквато е, сама да се бори със страховете си. Не мога да забравя онзи момент, когато реши да си тръгне от живота ми. Това беше една необмислена, но може би за нея правилна постъпка. И сега отново иска да избяга от мен. Отново да ме изхвърли от живота си и да започне на ново. Само като си го помисля и ярост премина през мен толкова бързо, че не разбрах кога забих кокалчетата си на стената. Трябва да си я върна по най-бързият начин, в противен случай ще ми я вземат под носа, а не знам дали ще мога да се справя и с това.