Любов и Изпитание🔞

Анелия-Седемнадесета глава

Живко

След един месец

Стоя в тъмният ъгъл на залата и слушам нежния глас на Анелия. Когато минава покрай пианото го прави с лекота и грация. Не съм виждал по-красива жена от нея. Постоянно се усмихва на децата ,с желание обяснява и се радва като тях. Като дете.

Ани ръкопляска с ръце и се засмива на едно от децата. На пианото отново сяда талантливото момче, което може да те накара да влезеш в произведението и да не искаш да си тръгнеш от там. Пръстите му летят по клавишите ,сякаш има боя по тях и рисува всяка нота. Аз,който не се интересува от свирене на пиано,се заслушвам с голямо удоволствие. Така като гледам и Анелия се е пренесла в неговия свят. Момчето завършва с натискането на последният клавиш и вдигна поглед,пронизвайки всички със сиво-сините си очи. Всички ръкопляскат включително и аз и това привлече вниманието на Ани,която рязко се обърна към мен. Изненадана е,не е очаквала да ме види тук,но любопитството ме гризеше.

-Живко, какво правиш тук? - попита тя и се приближи към мен с малко пламъче в очите.

-Здравей и на теб! - пускам най-съблазнителната си усмивка и бързо се изчервява,показвайки ми,че съм ѝ подействал.

-Ако искаш седни в "Паралелно" , след малко ще дойда. - кимам с глава и бавно пристъпвам към нея,виждайки я да трепва от близостта ми. Не се сдържам и отмествам дългата ѝ коса с мирис на малини през едното рамо и леко издърпвам блузата ѝ за да разкрия нежната ѝ кожа. Поставям една целувка по рамото след това се качвам нагоре, докато не стигам до зачервените ѝ устни. Целувам я един път, втори път и на третия път се отдръпвам за да я видя как си поема въздух. Засмивам се и я заобикалям за да я подразня. -Не е честно. -

-Ще те чакам! - казвам през смях аз и излизам от залата. Влизам в "Паралелно" и се настанявам на масата до входа, поръчвайки си едно кафе. Денят е хубав,щом я видях. Тя ме променя и след всеки изминал ден все повече се образуват чувства. Надявам се скоро да заживеем заедно и да изградим по-силно връзката ни.

-Живко! -ръката ми замръзна, когато чувам пискливия глас на Венета. Пристъпва с бодра крачка и се настанява на стола до мен. Стискам зъби и оставам чашата

-От къде знаеш, че съм тук? - питам аз.

-Тази вечер ще сготвя от любимото ти ястие. Ела!- поклащам глава.