Любов и Изпитание🔞

Анелия-Шеста глава

Анелия

Настояще

Викам за помощ и тичам по улицата. Страх ме,той иска да ме нарани. Отново извиквам, но ме настига и ме хвана за косата,дърпайки я към себе си и така падам на земята. Пищя и силно стискам очи,когато непознатия клекна и с ножа мина около гърдите ми.

-Моля те! Пусни ме! - бавно отварям насълзените си очи. Мъжът поклати глава и разкъса потника ми,оставяйки ме само по сутиен.

-Имаш хубави гърди. - облиза устни и издърпа чашката на сутиена,карайки ме да го ударя през ръката. - Грешен ход. - изцъка той и с ножа направи лека порезна рана между гърдите ми. Извиквам и се свивам на земята от страх,че той ще продължи.

-Пусни я, копеле мръсно! - извика познат глас. Непознатият се обърна и веднага се възползвам да се изправя и да притичам към един от блоковете. Задъхана се скривам в ъгъла и избърсвам сълзите си. Цялата треперя и имам чувството,че получавам паник атака.

-Остави ме. Нищо нямаше да ѝ направя. - извика непознатият,подтиквайки ме да надникна и да видя Борил да го удря в лицето. Мъжът падна и Борил взема ножа от ръката му.

-За какво е тогава ножа? Боклук.... жена ли нараняваш?

-Не! Нямаше... - заекна той. - ....наистина. - отново се скривам и закривам с ръце лицето си,разстроена от това,което ми се случи. Много пъти Влади ми е казвал да не се прибирам сама,да го изчаквам за да ме изпраща, но аз никога не взимам под внимание думите му. Цял живот сама се оправям и така съм свикнала. Нямам родители,нямам роднини,само приятелите ми от дома за сираци останаха. Много пъти са ми помагали,много пъти са ме измъквали от дупката,в която изпадам доста често,мога да си призная,че затова искам дните да са ми запълнени,не искам да оставам сама у дома. Тогава аз се сривам. Имам нужда от някой,когото да ме обича и уважава,а не да ме нараняват и да ме подтикват да падам отново в онази депресивна дупка. Всичко това го крия от Бела и близнаците. Не искам да знаят,искам да виждат усмихнатата и щастлива Ани.

-Анелия! - подскачам и се обръщам с лице към Борил. Огледа ме от глава до пети след това свали сакото от раменете си и ми го подаде. Не го взимам. Не искам нищо от него. - Анелия! - изръмжава той.

-Остави ме! - ръцете ми продължават да треперят.

-Няма да те оставя. Ела при мен!