Любов и Изпитание🔞

Анелия-Шестнадесета глава

Анелия

След една седмица

Наблюдавам прекрасната Изабела да обикаля от маса на маса и не мога да откъсна очи от роклята в цвят шампанско с нежна венецианска дантела и пайети покриваща горната част. Дълбокото деколте и голият гръб я прави неустоима, а бедрото ѝ се вижда от дългата цепка, за която се двоумя доста време. Щастието им лъха от километри и в момента съм толкова радостна, че не мога да го опиша.

Отпивам от шампанското и оглеждам всеки гост,виждайки хора с пари,жените им излезли като в приказка ,а аз скромна и безлична. Не мога да се меря с такива хора,чак се чувствам не на място с моята рокля и пусната ми коса,както обикновено. Усмихвам се на моят стар познат,който седна до мен за да ми разкаже за жена си и децата му и ставам от стола. Стори ми се ,че за миг зърнах едно познато лице. Трябва да проверя дали е той. Хващам плата на роклята и се усмихвам на всеки,който ме поздравява. Може да са богати приятелите на Виктор ,но поне са уважителни към останалите хора.

Притичвам по пътеката,виждайки го да върви бързо и целеустремено. След малко стигам задъхана до красива дървена беседка. Маслодайните рози се преплитат около дъските, които създават неповторима атмосфера и изпълват въздуха с приятен аромат. Вдишвам и се приближавам към Живко, който е с гръб към мен. Черният костюм е прилепнал по стройното му тялото, а косата му е пригладена назад. Изглежда невероятно.

-Живко! - плахо произнасям името м,когато допира нос на една от розите и след секунда рязко я откъсва.

-Отбягваш ли ме? - намръщвам се на въпроса му.

-За какво говориш?

-Не ми каза, че си на сватба. - обърна се с лице към мен. - Идвам тук и те виждам седнала до някакъв мъж, който те е хванал за ръката и си говорите сладки приказки. - По дяволите. С Данаил не се бяхме виждали от години и с приятелски жест докосна ръката ми, докато ми разказваше за съпругата си и двете му деца.

-Той е стар познат. - Неговата ревност ще ме докара до лудост. Пристъпва към мен със сериозно изражение, но пак ме възбужда това. Не знам как го прави,но е факт. Затъкна няколко кичура зад ухото ми и погали бузата ми.

-Мъже, които те хващат по този начин за ръката не са само стари познати, Ани. - отдръпвам се.