Любов и Изпитание🔞

Изабела- Пета глава

Боже, какъв е този шум?

О, Да.... О, дааа,... По - бързо

Пъшкам и отварям очи. В стаята е още тъмно и веднага поглеждам към часовника на нощното шкафче, който показва 05:30 часа.

Давай, скъпи... Ако продължаваш така ще свърша.

Нещо блъска в стената зад мен.

Оххх... По - бързо... По - бързо...

Търкам очи и гневно се изправям от леглото.Трябва ми две дози силно кафе иначе ще експлодирам всеки момент. Толкова много ме боли главата. Колко чаши изпих снощи? Не бяха ли две, не може би три... Поклащам глава и тръгвам към кухнята. Раздразнението ми личи отдалеч и не знам как ще се занимавам с онзи нахален руснак.Пф!

Приготвям двойното си кафе и отварям лаптопа за да прочета за имотите,които ще показвам на Господин Милионер. Отпивам една глътка,удряйки ме чак в мозъка и отварям първия имот,зачитайки се за интериора,за гледката,за която си мечтая от години. Преминавам на втори и след минути и на трети. Трябва да науча всички подробности, защото днес ще се превърна в брокер.

Времето минава бързо,разгледах имотите,те са прекрасни с всичкия стил и лукс,който всеки един би си мечтал,но моите мечти са само илюзия ,нищо повече. Нито имам възможността,нито парите за да имам подобен имот. Затварям лаптопа и за минути съм напълно облечена, гримирана и не толкова изнервена колкото сутринта. Трябва да се стегна,да впечатля Господин Ангелов,работата ми харесва, не искам да търся друга.

Излизам от входа и веднага се заковавам на място. Господин Милионер чака пред една луксозна кола с перфектния си костюм,който крещи "имам страшно много пари".

-Добро утро, господин Павловски! Не искам да прозвуча грубо, но какво правите тук?

-Добро утро, Изабела! Исках да Ви закарам до работа. - премигвам няколко пъти,мислейки си колко близки сме станали,че си говорим на малки имена.

-Няма нужда, ще вървя пеша. - смело тръгвам към Агенцията с вдигната брадичка и самочувствие,което го нямам,но едва направих две крачки и той ме хвана за ръката. Спрях и го погледнах в очите, докато слънцето грее над нас и в този момент очите му придобиват по -светъл нюанс. Прекрасни са.

-Изабела, настоявам да Ви закарам. - изнервено каза той,карайки ме да издишам насъбралия се въздух в себе си. Тръгвам към луксозната кола и като кавалер ми отвори вратата,сядайки върху скъпата кожа. Вътре мирише на ново ,на скъпо и навсякъде има електроника, чак ме е страх да се наместя на седалката. Виктор се качи и натисна едно копче,палейки двигателя и потегляйки към пътя.