Любов и Изпитание🔞

Владимир-Двадесет и шеста глава

Анелия

Не мога да спра да мисля за Влади. След три месеца ще излезе от затвора. Броя всеки ден и чакам момента,в който ще се прегърнем,ще слеем устни и ще се отдадем на любовта си. Няма нищо по-хубаво да си влюбен. Да обичаш човека до себе си и да имате дете,което макар и да не е негово,той го чувства по- различен начин. Бела е права. Никой мъж няма да го направи и оценявам всичко това. Влади е прекрасен и заслужава моята любов. Заслужава всяка секунда да отделя от времето си заради него.

Със затаен дъх се качвам в асансьора на хотела. Нати вече седи в количката и може на воля да разглежда света пред очите си. Сега е емоция за нея ,а като започне да върви ще ѝ бъде още по-интересно.

Вратите на асансьора се отварят и за моя изненада, Живко чака пред вратата на стаята. Нямам представа какво прави тук,но неговото присъствие води до състояние да изпадна в паника. Първото нещо,за което се сещам в момента е да извадя телефона и да пиша съобщение на Бела. Тази сутрин заминаха за "Златни пясъци" за да проверят няколко заведения, които Виктор иска да купи. Сезонът скоро ще приключи, но той поиска да си набележи още едно място, за да започне цялостен ремонт на обекта. Това ще е още една изненада за Влади, когато излезе.

-Какво правиш тук? - Свеждам глава към телефона,виждайки отговорът ѝ. "Пътуваме към теб."

-Исках да ви видя. -още повече взех да се страхувам,когато го усетих да заваля всяка дума. Той е пиян.

-Не е неделя. Не може да я видиш. - опитвам се да го спра, но той не помръдва от вратата.

-Само за пет минути. - поколебах се,но отключих вратата за да влезе. Не го познавам в такава светлина,не знам дали няма да е агресивен към мен.

-Дай ми я!- по навик щях да откопчая колана на Нати,но се спрях. - Анелия! - побутнах количката,когато ме хвана за ръката и ме придърпа към себе си.Цялата треперя от страх. - Защо ме караш да ставам лош? - прокара носа си от челюстта до слепоочието.

-Живко, моля те!

-Миналата година ми се молеше за секс. - стискам силно очи, когато плъзна езика си по врата ми. - Обожавам вкуса ти. - не издържам повече, не може така да ми се подиграва. Рязко се отдръпвам и му удрям шамар. Главата му се отметна настрани,подтиквайки ме да оставя Нати с количката в по-малката стая. Да е далеч от него. Затварям вратата и Живко прокара ръката си през косата ми и рязко я дръпна,карайки ме да изпискам от болка.