Любов и Изпитание🔞

Мартин- Петнадесета глава

Мартин

След поредния работен ден излизам кисел от сервиза. Чувствам се адски уморен. Нямам желание за живот на моменти. Вечер не мога да спя, а сутрин се задушавам. По цял ден съзнанието ми е пропито от мисли за нея. Три седмици изминаха откакто за последно разговаряхме,но това не ме спря да стоя на разстояние от блока и да я наблюдавам. Знам, че от две седмици работи в кафе "Попи". Познавам собственика и ме уведомява за всичко случващо се около нея и работата. Колежката ѝ Василена поема смени, когато тя има нужда. Трудолюбива и отговорна са думите на Мишо. Не се учудвам, че той я харесва. Моят ангел е страхотен човек и не съм пропуснал и ден без да я видя.

Докато обикалям улиците в мисли за Лина,телефона ми звънна, виждайки името на брат ми. Прииска ми се да му затворя,но като го знам какъв е настоятелен решавам да му вдигна.

-Какво?!

-Посети Ангелина, изглежда много зле. Вместо да обикаляш улиците като някой идиот оправи нещата с нея. - тросва се той и ми затвори. Откъде знае как изглежда?! Притеснен се връщам до сервиза за да взема мотора. Тази сутрин ми се стори малко бледа и изморена, но предположих, че е от дългите смени, които кара в кафенето. Не искам да работи. Искам да е до мен и да ме обича.

Слагам каската и плавно потеглям по улицата,замисляйки се за състоянието ѝ. Раздялата не влияе добре и на двамата. Нито аз нито тя се чувства добре,но е твърдоглава и не иска да ме чуе. Няколко пъти се опитах да ѝ обясня каква беше ситуацията,но тя си е наумила,че искам Памела ,а не нея. Мамка му,тя няма представа колко я обичам и тази любов се случва за първи път. Не съм бил обичан. През всичките години чувствах само болка и като знам,че тя все още ме обича и ме кара да не спирам да настоявам. Лина е жената за мен,няма друга.

След около десетина минути пристигам пред блока,готов да ѝ кажа,че друга жена в живота си не искам и трябва да го разбере. Докато изкачвам стълбите си мисля,най-вероятно няма да е доволна да ме види, но не мога да забравя думите на Димитър. Щом да го каже,значи е напълно сериозен.

Почуквам на вратата и след секунди Ангелина ми отваря. Брат ми е прав. Тя е по - бледа от сутринта и по погледа ѝ разбирам, че е изтощена и едва стои на краката си.

-Добре ли си?

-Трогната съм, че братя Василеви са решили да ме посетят. - поставя ръката си на сърцето,правейки театрална физиономия.