Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 3 -

Още рано сутрин, когато слънцето едва се бе показало, Кая беше вече будна. Земята определено не бе най-удобното място, където беше спала, но вършеше работа за една вечер.

Асасинът грабна една от роклите и я нахлузи. Беше кафява, с жълта панделка като акцент, преплитаща се на талията и стигаща чак до земята. Кая се чувстваше ужасно некомфортно. Не бе свикнала да ходи с рокли. Бяха в пъти по-неудобни от бойните туники и ризи и дори доспехите.

Реши да преглътне егото си на убиец и да вплете панделка в косата си. Върза я ниско - само като украшение, и тръгна към центъра на града.

Със сигурност беше доста по-различно от Маан. От рано улиците бяха пълни с хора, разглеждащи разни магазинчета и работилници. Носеха се смях и глъчка. Кая стигна до главната пазарна улица, а тя бе доста претъпкана. Дано бъдещият крал Натаниел се появеше, иначе цялата дискретност и преструвки щяха да са пълна загуба на време.

Усмихвайки се мило на всеки минувач, Кая оглеждаше наоколо и преценяше пътищата и уличките. Попиваше ги с поглед и запомняше възможно най-голяма част от тях, за да може да избяга ако се наложи или да има варианти откъде да следи престолонаследника.

Странно й бе хората да отвръщат на позитивизма й, макар нейният да беше престорен. Спря се до една пекарна, запленена от сладката миризма на току-що опечен хляб. Изглеждаше дори по-добре, отколкото миришеше. Пред витрината стоеше стара женица, леко прегърбена напред. Усмихваше се и разговаряше с клиентите си. Кая се поколеба, но пристъпи към витрината и зачака реда си. Кожената й чанта вече натежаваше, но не си позволи да я остави някъде - не защото се боеше, че ще изчезне, а защото вътре имаше всякакви притеснителни вещи. Дойде редът й и тя се принуди да се усмихне на жената.

- Добро утро, мила. Какво ще желаеш? - попита жената и се усмихна широко.

- Ами.. - Кая плъзна поглед по багетите, мъфините, питките. Миризмата направо я опияняваше. Не беше яла кой знае какво откакто напусна Маан, като изключим ужасно твърдото пилешко, което си беше взела по пътя за всеки случай, с ясния риск вкусът да е отвратителен. - Бихте ли ми предложили нещо?

Жената грейна. Бръчиците й се дръпнаха настрани, когато присви очите си.

- Разбира се, скъпа. - затътри се към мъфините и грабна два. - Нова си тук, нали? - Кая просто кимна. Жената вече откъсваше малко от голяма питка и пускаше хляба в чанта, заедно с останалото. За толкова възрастна беше доста бърза. - Скоро ли пристигна тук? Има ли къде да отседнеш?