Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 5 -

Дамите изглежда нямаха желание да напуснат принца скоро, затова Кая реши да го разгледа от разстояние, доколкото е възможно. Първото, което забеляза, беше усмивката му. Наистина красива, перфектна дори, но фалшива. Вероятно от досада към всички тези ухажорки, или пък бе научен да е учтив и бе влязъл в роля дотолкова, че вече беше свикнал да я носи. Което и от двете да беше, едно бе сигурно - очите му не се допълваха с усмивката, те сякаш шареха наоколо в опит да го измъкнат от ситуацията, да го разсеят.

Облеклото беше безупречно, както се очакваше - тъмносин костюм и същият нюанс панталони, със златни елементи и завъртулки по тях. На Кая й се зави свят само при мисълта колко пари бяха отишли за поръчката и изработката.

Лицето му бе доста красиво - отново никаква изненада. Чертите му бяха някак остри, сякаш бяха изсечени от някой прецизен скулптор, но и закръглени на правилите места. Лицето беше някак грубо, но в същото време привлекателно. Косата - къса, кестенява, на къдрици. Изглеждаше небрежно оставена, но Кая беше сигурна, че и за нейната поддръжка бе отделено достатъчно време.

Не можа да отрече, че е някак чаровен, но не можеше да разбере наивността на дамите пред него. Наистина ли не виждаха колко отегчен изглежда принцът? Носеше му се слава на женкар и прелъстител, но ако Кая бе на неговото място в момента, би била точно толкова незаинтересована.

Ръката на рамото й я накара да подскочи. Успокои се, когато видя, че това е Ериан, очевидно оставила любимия си на поста му отново.

- Не е нужно да ме наглеждаш, отивай при любовника си.

- Уил не ми е любовник... - отрече Ериан и грабна една чаша от подноса на минаващия мъж.

- Да бе, а аз пък съм лейди. - Кая се усмихна и взе питие и за себе си.

- Не лъжа... Както и да е. - побърза да смени темата. - Нека поговорим за това как зяпаш принца.

Кая едва не се задави. Извърна поглед от Натаниел и групичката около него, осъзнавайки, че все още го наблюдава. Нямаше никакви романтични наклонности, просто следваше плана си, като послушна служителка на кралицата. Но Ериан нямаше как да знае това.

- Не го зяпам. - отрече, но знаеше, че няма как да се измъкне. Ериан се покашля.

- Не те виня. - за минута и двете се умълчаха, слушайки музиката и шума от разговорите. Изведнъж очите на Ериан блеснаха и Кая знаеше, че това, което е на път да каже, няма да й се хареса. - Ще ви запозная, ако искаш.