- Глава 16 -

14 5 0
                                    

Натаниел й се усмихна широко, след като пусна ръката й, и я огледа от глава до пети. Прихванатата й назад коса, сребърните бижута, кремавата й рокля, голите й рамене. Тя си пое въздух, докато усещаше погледа му навсякъде по тялото си.

- Изглеждаш... Прекрасна си. - каза той, усмихвайки се още по-широко. Кая му върна усмивката.

- Благодаря ви, Ваше Височество. И вие изглеждате добре.

Наистина добре, добави в главата си. Лилавите елементи по жакета му като че ли караха очите му да искрят, а къдриците му бяха дори по-впечатляващи леко навлажнени.

Той се напрегна леко, когато чу титлата, с която го нарече, но й кимна и й предложи лакътя си. Тя го хвана под ръка и двамата тръгнаха покрай розовите храсти. След кратка разходка стигнаха до маса, отрупана с всякакви изкушения - кифлички с мармалад, яйца на очи, еклери, овесени курабийки, грозде, ягоди, кафе, чай, палачинки с мед. Кая едва се сдържа да не ахне.

Натаниел постави ръка на талията й, карайки я да извърне поглед от масата.

- Не знаех какво ще ти се яде, затова казах на готвачите да сложат от всичко. - сви рамене той, видимо свикнал с подобни закуски. Кая преглътна слюнката, насъбрала се в устата й.

- Откъде бяхте сигурни, че ще дойда?

Той се подсмихна и й издърпа единия стол, за да седне. След което седна срещу нея. Очите му изглеждаха като течен мед под все още меките слънчеви лъчи.

- Не бях. Но се надявах.

Кая стрелна с поглед изкусителната пяна върху близката чаша с кафе, узрелите плодове върху подноса до нея, и прехапа устна. Натаниел явно проследи погледа й, защото й каза:

- Заповядай. Нали няма да се окажеш от онези суетни момичета, които се притесняват да ядат пред добре изглеждащи принцове?

Кая се засмя и заклати глава.

- Скромен както винаги. - обяви тя и отпи от чашата с кафе. Натаниел вдигна вежди, уж засегнато, но самодоволното му изражение си остана.

- Има ли причина да не съм?

Тя си взе няколко зърна грозде и ги постави в чинията си. Лапна едното, докато обмисляше как да отговори.

- Не знам, вие ми кажете.

Натаниел се вгледа в лицето й, сякаш в дълбок размисъл.

Silvery Red / Сребристо-червеноDonde viven las historias. Descúbrelo ahora