Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 18 -

Кая не смееше да мръдне от мястото си - не искаше нещата да се объркат още повече, и същевременно оглеждаше старателно всеки сантиметър от мебелите и завесите, дори пода, покрит с мек килим.

Не й беше ясно къде е отишъл Натаниел, понеже единствената стая в коридора бе към неговите покои, но все пак реши да не го пита. Не посмя да се присегне и към кинжала си, чието острие блестеше върху гладката дървена повърхност. Защо не бе приключила всичко още днес, още в градината? Защо не беше успяла да пререже гърлото му?

Кая си повтаряше, че мисията й не бе такава - от нея се искаше да го наблюдава и да събира информация, и чак в краен случай да го убие. Макар че кралицата нехаеше кой вариант ще избере асасинът й.

Задачата й не беше незабавно да убие принца, това си повтаряше Кая и си вглъбяваше, че това бе и единствената причина да се поколебае днес. Но вътрешно знаеше, че това е абсолютна лъжа.

След около десет минути Натаниел се върна в спалнята с някакви дрехи и шишенце спирт в ръка. Остави шишенцето до кинжала и подаде дрехата на Кая - рокля - съвсем обикновена, синя, но все пак по-официална от сивите рокли на прислужничките, които подминаха по стълбите.

Освен роклята, принцът й подаде риза, при вида на която Кая сбърчи вежди въпросително.

- Облечи я сега, за да мога да промия по-лесно раната ти. - рече й, кимайки към една врата от срещуположната страна на огромния гардероб, която Кая мигом прецени, че е банята. Тя разбра жеста и му благодари набързо, докато вървеше натам.

Преоблече се възможно най-бързо, дърпайки ризата възможно най-надолу. Беше дълга, което донесе на Кая облекчение.

Щом се върна видя, че Натаниел е свалил жакета си, оставайки само по риза, както винаги разкопчана отгоре. Седеше прав до леглото, взирайки се в шишенцето в ръцете си. Щом видя, че Кая наблюдава жакета, небрежно захвърлен върху облегалката на дивана, той се усмихна и й каза:

- Това нещо е страшно неудобно.

Кая се поусмихна и го доближи, поколебавайки се.

- Легни. - Натаниел кимна към леглото и отстъпи, за да й направи място. Тя събу обувките си и се облегна на една от възглавниците. Принцът коленичи до нея и извади от шкафчето малко памук. Напои го със спирт и очите му зашариха по тялото й. Спряха се на мястото на драскотината и се вдигнаха, за да срещнат нейните.