Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 22 -

Колкото и да не й се искаше да напуска винаги приятното ухание на дома на Ериан, беше време да се вземе в ръце и да си намери друго място за отсядане. Нямаше значение колко е чисто или подредено, не я интересуваше колко е далеч от двореца. Но да живее в къщата на друг й се струваше неправилно. Досега цял живот се бе оправяла сама, и сега щеше да се справи. Без значение колко много ще й липсва Ериан да й готви и да я разведрява.

Нямаше да се разделят за постоянно, разбира се. Ериан не би го позволила. Но Кая не й беше казала, че я напуска. Нямаше смисъл да го прави, докато със сигурност не си намереше нов дом.

Беше поспала само час, откакто принцът си тръгна. Умората й беше отминала от вълшебната отвара на Ериан. Дори не се преоблече. Съобщи на усърдно работещата си приятелка, че излиза, пъхна два ножа под туниката си - за всеки случай, и тръгна по улиците. Спираше при всяка гостоприемница и кръчма, за да разпита дали случайно нямат свободни места. Отговаряха й по еднакъв начин - че всички стаи са заети или че не приемат застояване за повече от две нощи. А Кая това не я устройваше, затова продължаваше с търсенето.

Колкото и да не й се искаше, беше ред да влезе в гостоприемницата, в която се събираха стражите. Бе я избягвала досега, но възможностите така или иначе се изчерпваха. Нямаше друг избор.

Стар дървен надпис "Трите чайки" красеше мястото точно над вратата. Кая не го бе забелязала предния път.

Нямаше много хора. Няколко възрастни мъже бяха приведени над една маса в средата на помещението, а младо момче им раздаваше карти. Около тридесет-годишен мъж разговаряше с привлекателна девойка на маса до малко прозорче. Никой от тях дори не отрази появата на Кая.

Неприятната миризма на алкохол и похот беше съвсем слаба, вероятно останала от предната вечер. Явно беше твърде рано за разврат и забавления, съдейки по приятната мирна обстановка и все още малкото посетители.

Кая се огледа. Не виждаше никого, който да й прилича на управител, затова се доближи до мъжа и момичето, и им каза:

- Извинявам се, че прекъсвам разговора ви. - и двамата извърнаха погледи към нея. - Знаете ли къде бих могла да намеря управителя на това място?

Девойката я огледа от глава до пети, след което се облегна назад. Косата й бе сплетена на стотици ситни плитки, а тъмно кафявата й кожа направо лъщеше от чистота. Кая можеше да се закълне, че очите й имат лилав оттенък.

- Имаш нужда от помощ ли? - вдигна вежди тя и лилавеникавите й очи проблеснаха. Кая долови в говора й тежък акцент, а и по кожата и чертите й личеше, че не е от тук.

- Да, бих искала да говоря с него.

Момичето се спогледа със събеседника си за секунда, след което върна вниманието си върху Кая.

- Можеш да говориш с мен. - отвърна накрая. - Управителят не е тук в момента. - направи жест към един от свободните столове. Кая се поколеба, но все пак седна. Момичето й се усмихна леко.

- Имате ли свободни стаи?

- Зависи колко плащаш. Шефът ми е принципен човек.

Отговорът никак не я изненада. Кралицата й беше дала предостатъчно пари точно за подобни случаи. Затова тя извади изпод пелерината си торбичката и изсипа щедро количество монети по масата. Момичето се усмихна самодоволно.

- Е, госпожице, пожелавам ви приятен престой в "Трите чайки"!

✧✧✧

Съобщаването на новината за преместването беше доста по-сложно, отколкото бе предполагала. Ериан мрънкаше, докато Кая си събираше багажа, дори след това, когато двете вървяха към гостоприемницата, носещи две големи чанти и дърпайки коня на Кая. Едната чанта беше нейна - кожената, с която дойде до Лумерия. В нея тя бе натъпкала малкото си дрехи, четирите шишенца с отрова, оръжията си и костюма си. Втората торба Кая до последно отказваше да приеме - Ериан беше сложила част от собствените си дрехи вътре, както и някои бижута в малка кутийка. И не приемаше възражения. Затова Кая бе принудена да се съгласи.

Със сервитьорката, с която Кая разговаряше - името й беше Индже и идваше от далечния Масайтан, се бяха договорили за място за коня в конюшнята зад гостоприемницата. Беше лесно Индже да се съгласи, след като Кая изсипа още шепа монети на масата.

Ериан въздъхна шумно и погледна с неприкрита неприязън сградата.

- Нали знаеш, че можеш да ми идваш на гости постоянно? - каза тя, улавяйки ръката на Кая в своята. - А ако в тази дупка не ти се понрави, направо можеш да се пренесеш обратно при мен.

- Не използвай този оплаквачески тон, караш ме да се чувствам ужасно. - усмихна се Кая и стисна ръката й. - Ще се оправя.

- Сигурна ли си? - стрелна за пореден път недоверчиво дървената врата. Зад нея вече се чуваха пияни възгласи и смях.

- Абсолютно. Ще ми липсват курабийките ти.

- Ще ти нося всеки ден, ако искаш.

- Наистина ти благодаря. За дрехите и за всичко.

Ериан изцъка с език.

- Не ме карай да плача. Изчезвай. - побутна я навътре. Кая се засмя.

- Лека нощ.

Преди да дочака отговор, тя се мушна вътре, нарамила двете чанти, премина през наблъсканите хора и се отправи към новата си стая на втория етаж.