Официалното Честване започваше днес. Или по-точно след няколко часа. Слънцето не бе приключило изгрева си, когато Кая тръгна към шивачницата, чийто адрес й бе дал Натаниел.
Информацията за древните знаци и Маанската библиотека й беше много полезна. Макар че се надяваше да намерят директно значението на символите. Все пак беше начало. Още не знаеше дали "А" се отнася до фамилията на принца, нейната, и двете, или пък значеше нещо съвсем различно. Все пак благодарностите към Ериан се изливаха в продължение на цял час, след което тя заспа дълбоко, а Уил я зави и изпрати Кая и Натаниел.
На следващата сутрин пристигна писмо от кралицата. Сервитьорката Индже го предаде на Кая, когато тя слезе за кафе. В писмото пишеше, че шпионите на кралицата са чули за потенциална заплаха. Владетелката искаше да знае дали Кая няма допълнителна информация по въпроса. Имаше, разбира се, но не пожела да я сподели, затова за втори път излъга. Все пак беше дала дума, и макар че Натаниел й се водеше враг, нямаше намерение да нарушава обещанието си. В писмото имаше също нареждане Кая да тръгне обратно към Маан веднага след като принцът бъде коронясан за крал на Лумерия. Това беше трудна задача, като се има предвид колко хора познаваше Кая. Дори да си беше обещала да не се привързва, не искаше да зареже всичко. А и колкото и да не й се нравеше, тук започваше да й харесва. Повече, отколкото й бе позволено. Ериан щеше да й липсва. И не само тя.
Кая реши да не го мисли все още. Когато дойдеше времето, просто щеше да се върне в Маан, без да създава проблеми и без да се сбогува. Така беше най-добре.
Масайтанците най-после бяха пристигнали. Кая не бе зървала никого от тях все още, поне никого с благороден произход, но се носеха мълви, че красотата им е несравнима.
Азалия също бе удостоила Лумерия с присъствието си. Представители с различен цвят на кожата и обществено положение обсипваха богато украсените улици с чудни и разнообразни акценти.
Кая дочу и характерния твърд маански говор, нейния говор, но жителите на Маан бяха прекалено малко. Това не я учуди ни най-малко. Нагледа се на чудати блюда, наслуша се на песни от близо и далеч, опияни се от хилядите аромати във въздуха, а официалното празненство дори още не бе започнало.
Натаниел беше прав, че лесно ще намери шивачницата. Беше съвсем близо до библиотеката - само на една пресечка. Представляваше малко магазинче с големи оцветени прозорци, в което две млади жени се щураха насам-натам, опитвайки се да помогнат максимално на едно малко момиченце и недоволната му като че ли майка.
YOU ARE READING
Silvery Red / Сребристо-червено
FantasyКая Айнар - личният убиец на кралицата на Маан, получава новата си задача. Тя е изпратена в кралство Лумерия, където се сблъсква с бъдещият престолонаследник - Натаниел Албертин. Въоръжена с хладнокръвие и непоколебимост, тя го следи изкъсо, но дали...
