Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 30 -

Натаниел се ухили и я преведе през вестибюла. Колкото и пъти Кая да видеше орнаментите по стените и красивите древни мебели, нямаше да спре да се изумява.

- Мога да спя на дивана. - продължи да упорства тя. - Или на пода.

Натаниел поклати глава и започна да разкопчава жакета си.

- Няма да стане.

- Къде ще се пр..

- Банята. Иди и се оправи спокойно, ако желаеш се заключи. Все пак виждам колко доверие ми имаш. - захвърли жакета си настрана и започна да разкопчава ризата си.

- Не е това, просто..

- Шегувам се. - прекъсна я Натаниел за пореден път.

Кая изсумтя и се шмугна в банята. Първо махна кристалите от лицето си, после го затърка с първото масло, което хвана погледа й, докато не падна всичкият сребърен прашец. Не вярваше, че процесът ще отнеме толкова много време. След като се погрижи за лицето и естествените си нужди, свали роклята и корсета си и облече нощницата. Погледна се в огледалото и едва не отстъпи назад. Платът стигаше до над средата на бедрата й, а материята прозираше, точно както Кая се опасяваше. Не достатъчно, за да се видят подробно очертанията на някои места, но достатъчно, за да направи дрехата неприлична. Как щеше да излезе така пред принца? Пое си въздух и натисна дръжката.

Пред нея се разкри гледка, от която забрави изцяло за срама си. Натаниел бе легнал в средата на огромната спалня, облечен с абсолютно нищо от кръста нагоре, четящ някакво писмо. Щом чу вратата да се отваря, той се завъртя и очите му рязко се разшириха.

- Боговете да са ми на помощ. - прошепна той и прехапа долната си устна.

- Спри да ме зяпаш и ми направи място. Не мога да повярвам, че ме накара да облека това. И защо, по дяволите, си полугол?

Натаниел се изправи и Кая съвсем безочливо се изкуши да плъзне поглед по фигурата му. Мускулите на корема му се стегнаха и после отново се отпуснаха. Той представляваше самото съвършенство в човешка форма - толкова непринудено, но и прецизно изваяни черти, сякаш изковани от скулптор. Релефът на гърдите му лъщеше на меката светлина на една лампа, сенките танцуваха по формите му, очертаваха мускулите по корема и ръцете му. Точно в този крехък момент цялото му съществуване олицетворяваше слязъл на земята, макар и някак по-пленителен образ на Бастиан, Богът на всички богове, от друга епоха.