Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 7 -

- Ще танцуваш с мен.

Дали не й се бе причуло? Нямаше начин да танцува, дали с принца, или с някого другиго. Знаеше как смътно, а и ненавиждаше танците. Устата й се отвори, за да откаже, но с досада си спомни, че няма избор.

- Мога ли да направя нещо друго за Вас, каквото и да е?

Престолонаследникът поклати глава, а лукава усмивка заигра на устните му.

- Толкова ли съм неприятен, че ми отказваш дори един танц?

- Естествено, че не. - Кая побърза да отрече, както и да скрие неприязънта си. Въздъхна шумно.

На пръв поглед малка и безобидна цена, която да плати, за да не я издаде принца. Но дали той просто не я дразнеше?

Яркочервените цветя отново й се сториха доста интересна гледка. Небето тази вечер бе черно като въглен, чисто, обсипано с милиарди звезди. Прекрасна лятна вечер. Топлият вятър галеше бузите на Кая и си играеше със свободно пуснатата й коса.

- Валсът ще започне след броени минути. Дотогава можеш да се насладиш на разстоянието от няколко стъпки помежду ни. След малко то няма да съществува. - информира я Натаниел, греещ от почти детска пакостливост.

Кая кимна, вече приела, че ще танцува с него.

- Имаш интересен пръстен. - каза принцът и наклони глава, докато оглеждаше бледата ръка на Кая, поставена върху парапета. Нещо проблесна в погледа му. Беше меко казано заинтригуван.

Тя носеше много пръстени. Може би общо поне десет. Повечето бяха прости, на някои дори липсваха всякакви декорации. Носеше ги постоянно и не й пречеха, но държеше да не са натруфени, понеже не рядко й се налагаше да ги почиства от кръв.

Един от тях обаче изпъкваше пред останалите. Представляваше доста дебела за пръстен сребърна основа, върху която бяха изобразени два преплетени еднакви символа на непознат език. Единият бе обърнат огледално на другия. Кая винаги се бе чудела какво означават, но не бе намерила отговор. Знаеше само, че този пръстен бе единственото, което й е останало от родителите й. Били й го дали последния път, когато я видели. Тя не помнеше тази среща, затова се доверяваше на думите на менторките си, с които беше израснала. Изработката на пръстена наистина бе впечатляваща. Толкова красиви детайли в такова малко бижу.