Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 23 -

Знаеше, че сънува, но всичко наоколо й се струваше толкова реално. Стаята й в Бялата кула изглеждаше точно както я помнеше - кремав под, перфектно бели стени, тясно легло с прилежно сгънати чаршафи, и малко шкафче, което побираше само две-три бели туники без ръкави, два панталона и кожения й костюм.

Слънцето тепърва се показваше от изток. Тя обаче вече бе готова - готова за поредния ден, готова за дневната доза тренировки и нечовешки усилия. Ден, с нищо по-различен от останалите.

Преди да излезе от стаята си на шестнайстия етаж на Кулата, се погледна в малкото кръгло огледало на вратата. Отскочи назад, щом съзря четиринайсет-годишното си отражение отсреща. Нямаше белези по лицето си - само незначителни одрасквания, повечето от които скоро щяха да изчезнат. Чувстваше ръцете си по-меки. Кожата й нямаше онази непоносима грапавост, която деветнайсет-годишната й версия притежаваше.

Черната й коса стигаше едва до раменете. Доколкото си спомняше, не я беше подстригвала оттогава.

Хвърли последен поглед на изгрева и натисна дръжката. На няколко метра от нея стоеше Финик - в цялото си великолепие, облякъл собствената си бяла туника без ръкави. Щом я видя й се усмихна надменно и заподскача по стълбите надолу. Кая се намръщи, изчака няколко секунди, и тръгна след него.

Днес времето беше обичайно непоносимо, но тренировките все пак се провеждаха на открито. Щом всички пристигнаха - нито един със закъснение, и се наредиха покорно в перфектни редици, лейди Ерис изникна иззад кулата. Вероятно бе станала отдавна, и сега носеше двата си меча кръстосани на гърба си. Изражението й си беше все така несломимо и сурово, без следа от усмивка. Тъмните й вежди, стегнатите й устни, изправената й стойка, властната й походка... Точно както Кая си я спомняше. Побиха я тръпки.

А на няколко крачки зад нея, също толкова уверено, крачеше и лейди Левана. Буйната й тъмна коса беше прибрана в небрежна плитка, завъртяна в нисък кок. Грацията, с която се движеше, винаги изумяваше Кая. Движенията на ръцете й, начинът, по който стъпваше по земята, как сякаш винаги беше нащрек...

Сънуваше. Но дали?

Лейди Левана застана до съпругата си и скръсти ръце пред гърдите си. Обходи с поглед всички обучаващи се, и когато най-накрая го спря на Кая, тя вече напълно изгуби представа кое е истинско и кое - сън.