Silvery Red / Сребристо-червено

- Глава 37 -

Кая чувстваше краката си като от олово и упорито отказваше да ги вдигне от покритата с ароматна трева и листа земя.

Гледката пред нея нямаше общо и с най-смелите й представи за Гората на елфите. Тънки стволове на върби се издигаха над високи повече от метър синьо-лилави гъби. Разнообразни храсти с различни по големина и форма листа запълваха пейзажа на иначе безкрайната гъста трева.

Всички това Кая бе виждала стотици пъти. Но онова, което я озадачи, беше, че гъбите и листенцата по клюмналите към земята клони на върбите светеха ярко. Излъчваха приятна бяла светлина, придавайки си вид на посипани наоколо сапфири.

- Красиво е, нали?

Тези думи Кая бе чула и когато с Натаниел наблюдаваха розовата градина в двореца. Тя си мислеше, че онази гледка на плетеница от яркочервено и сякаш поглъщащо лунната светлина тъмнозелено нямаше как да бъде надмината, но сега това й се струваше напълно възможно.

Тя осъзна, че Клеон я наблюдава, очаквайки отговор, затова се откъсна от мислите си.

- Не мисля, че съм виждала нещо по-красиво.

- Не си ли идвала тук? - попита Клеон.

- Напротив, много пъти. Ни никога не... Дърветата никога не са светели. - звучеше абсурдно да го изрече на глас.

- Гората си има своя собствена магия. - обясни той, докато връзваше коня си за един ствол. - Тя е поддържана и подхранвана от дриадите и елфите. Когато тук дойде някой, който не е желан, гората сякаш се свива в себе си. Магията стихва.

- Това е леко грубо. - отбеляза Кая.

Но не беше нелогично. Когато смъртоносен асасин пристигне на такова спокойно и пленително място, и тя самата би намерила за разумно да се скрие, да вземе предпазни мерки. Макар че елфите и дриадите все още й се струваха далеч от реалността.

Клеон се подсмихна и свали пръстена си. Кая се смръщи.

- Какво правиш?

- Искаш ли да видиш елф, Кая?

И малкото храна, която бе погълнала, заседна в гърлото й.

- Какво?

Клеон й отвърна с поредната си загадъчна усмивка. Цялото й тяло изтръпна.

Клеон доближи една от най-големите гъби и за огромно объркване на Кая постави пръстена си отгоре. После прошепна нещо, което тя не успя да долови, и наведе глава.