- Глава 10 -

31 5 0
                                    

След половин час Кая се намираше пред един от дюкяните с оръжия. Оглеждаше лъковете, проклинайки се, че не бе донесла нейния от Маан. Дискомфортът я обзе внезапно, когато си спомни, че всъщност бе зарязала по-голяма част от оръжията си там. Бяха оставени незаключени и Кая се закълна, че ако видеше някое от тях в мръсните ръце на Финик, или на някого от неговите подчинени, щеше да го изтръгне по особено болезнен начин.

В крайна сметка сега се спря на приличен лък от клен, без никакви излишни извивки или украси, вървящ с колчан стрели.

- Чудесен избор, госпожице. - мъжкият глас я стресна и тя се обърна, за да срещне лицето на мъж със здраво телосложение, чиято права черна коса стигаше до раменете. Малкото бръчици по чертите му бяха единственото, което издаваше, че е с около двадесетина години по-възрастен от нея. Лицето му беше запазено и несъмнено привлекателно, но в светлите му очи плуваха сенки, които накараха Кая да отстъпи. - Какво кара красива дама като теб да си играе с оръжия?

Да си играе. Толкова много й се прииска да го повали на земята. Вместо това небрежно спусна ръката си към кинжала.

- Това, че може отлично да борави с тях. - присви очи насреща му. Той никак не се трогна от заплахата в погледа й.

- Срещат се рядко такива дами. - отбеляза, докато откачаше лъка. Явно той беше собственикът на дюкяна. Кая побърза да пусне шепа монети на захабената маса пред тях. Мъжът започна да отброява нужното. - Кажи ми поне, смяташ ли да убиваш някого? Направо умирам от желание нещо интересно да се случи тук.

Кая стисна устни.

- Доколкото съм запозната, работата ти не включва да разпитваш клиентите.

Мъжът се подсмихна и побутна остатъка от монетите към Кая. Тя ги натъпка в джоба си и след като грабна лъка, понечи да си тръгне.

- Забрави това. - Кая за закова на земята и погледна през рамо. Чернокосият й подаваше колчан със стрели. В момента, в който Кая бръкна в джоба си отново, за да плати, той стисна леко китката й, за да я спре. Самодоволната му усмивка я смрази. - Подарък е.

Без дори да му благодари, тя кимна и се откъсна от хватката му.

След като направи покупката си с парите, дадени й от кралицата, тя излезе с вирната глава и се остави на слънцето да сгрее кожата й.

Silvery Red / Сребристо-червеноWhere stories live. Discover now